Направо към съдържанието

Гръцки протести (2010 – 2012)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гръцки полицай с вдигната палка срещу фотограф на Индимедия на митинг в Атина.[1]
Сблъсъци с полицията през 1989 г.
Пожар в сграда на Атина при сблъсъците през декември 2008 г.

Вълненията в Гърция (2010 – 2012) са ожесточени сблъсъци между ляворадикални и други групи, от една страна, и отрядите на полицията с особено назначение, от друга, ескалирани от икономическите рестрикции на правителството. Във вълненията, под формата на стачки и протести, вземат участие също и широки слоеве от обществото.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Основна причина за протестите са икономическите рестрикции на правителството, които се налага да бъдат проведени, за да избегне страната държавен банкрут в резултат от финансовата криза в Гърция.

Протести 2010 г.

[редактиране | редактиране на кода]

След масовите безредици обхванали страната на 7 декември 2008 г. и протестите на 6 декември 2009 г., през 2010 г. започват първите големи социални вълнения, обхванали цяла Гърция и предизвикани от програмата на правителството да снижи бюджетния дефицит за годината до 8,7%.

На 24 февруари 2010 г. започва първата през годината общонационална стачка. Напълно е блокиран въздушния, железопътния и речния транспорт. Музеите са затворени. Започват безредици, при които полицията е принудена да употреби сълзотворен газ. В началото на март безредиците в Солун и Атина се повтарят. На 4 март в протестна акция при стълкновение с полицията пострадва националният герой Манолис Глезос, който получава изгаряне на роговицата на очите. Оттогава нататък властите се отказват от използване на сълзотворен газ срещу демонстрантите. През април протестите продължават с нова сила.

На 23 април за 2 дни е блокирано пристанището на Пирея – най-голямото пасажерско пристанище на Европа. На следващия ден държавните служители обявяват 24-часова общонационална стачка. В стачката вземат участие абсолютно всички държавни служители, включително преподавателите от средните и висшите училища, актьорите и съдебните състави. На 30 април в Атина се стига до улични сблъсъци между протестиращи и полиция. На 2 май 2010 г. 16 страни на Европейският съюз и МВФ се договарят да отпуснат финансова помощ на Гърция в размер на 110 млрд. евро (80 млрд. от ЕС и 30 млрд. от МВФ) при строго определени условия.

На 4 май 2010 г. започва национална стачка на държавните служители в отговор на правителствената програма за строги икономии. С активно участие в организирането на масови демонстрации и протестни акции се включват гръцките профсъюзи. Сутринта на същия ден около 100 члена на комунистическия профсъюз „Всеработнически фронт за борба“ организират протестна акция на Атинския Акропол. Те разпъват 2 големи плаката с лозунга „Ставайте, народи на Европа“ на английски и на гръцки. През деня става сблъсък между полиция и демонстранти на площад Синтагма. Стотина демонстранти замерват полицията пред Парламента с бутилки пълни с вода. В отговор полицаите използват сълзотворен газ. Вечерта 50 учители, застрашени от уволнение, се събират на протест пред държавната теле-радиокомпания ERT. След кратък сблъсък с полицията, няколко десетки демонстранти проникват в студията, където върви запис с министъра на образованието Ана Диамандопулу. Няколко демонстранти прекъсват прякото излъчване на новините в ефира.

По призива на Общата конфедерация на труда на 5 май 2010 г. към стачката се присъединяват работниците от частния сектор. Събитията от този ден се превръщат в масови безредици. Започват палежи и погроми в столицата Атина. По улиците излизат около 100 хиляди души.[2] По време на протестите са подпалени банка Marfin Bank и министерството на икономиката на Гърция. В огъня загиват мъж и 2 жени (вкл. бременна) – банкови служители, а десетки са ранени. Стотици демонстранти хвърлят камъни по зданието на Парламента. По думи на очевидци, събралите се пред Парламента са между 30 и 40 хиляди души.[3] Вълнения са регистрирани и в Солун. В резултат на сблъсъците пострадват и 29 полицаи. Задържани са 28 души, 12 от които са арестувани. При безредиците в Солун са задържани около 30 души.

На следващия ден профсъюзът на банковите служители на Гърция обявява 24-часова стачка в знак на протест срещу гибелта на тримата си колеги. Освен правителството, те обвиняват и ръководствата на търговските банки, които забраняват на служителите си да участват в общонационалната стачка. Съдебните медици установяват, че банковите служители са загинали от задушаване, а не от изгаряне. Гръцките профсъюзи осъждат вандализма и палежите по улиците по време на протестите. На площад Синтагма демонстрантите хвърлят срещу полицията камъни и подпалени кофи с боклук. Полицията използва сълзотворен газ. Пострадват 60 души, в това число 40 полицая, 70 манифестанти са задържани.

На 8 май Гръцката фармакологична асоциация обявява 48-часова стачка на предприятията в областта на фармакологията. На 12 май в Атина е проведена поредната стачка на служителите от държавния и частните сектори. На 15 май масови митинги в Атина провежда Гръцката комунистическа партия. На 20 май се състои четвъртата общонационална 24-часова стачка срещу измененията в пенсионната система. Според различни източници в стачката вземат участие около 40 хиляди души, а само в столицата са мобилизирани над 1700 полицаи.

На 13 май под стените на градския затвор в Атина се взривява мощно устройство. На 15 май в зданието на градския съд на Солун също е задействано взривно устройство. Нито една от действащите в страната терористични групировки не поема отговорност за взривовете.[4] На 2 юни в клон на Piraeus Bank в знак на отчаяние се самозапалва 54-годишен мъж.

На 31 май гръцката морска федерация обявява 24-часова стачка, която се разпространява по всички пристанища на Гърция. На 3 юни се състои 24-часова стачка на транспортните работници, журналистите, юристите и нотариусите. На 5 юни в центъра на Атина митинг провеждат Федерациите на профсъюзите GSEE и ADEDI. На 11 юни се провежда 24-часова стачка на железничарите заради плановете на правителството да продаде 49% от държавната компания TRAINOSE без предварителни обсъждания със служителите на компанията. На 15 юни работниците от сферата на туризма провеждат 5-часова стачка. На 16 юни Генералната конфедерация на работниците на Гърция GSEE и Федерацията на държавните служители ADEDI провеждат нови протести на площад Клафтмонос в центъра на Атина срещу въвеждането на новата пенсионна система. Освен това стачкуват служителите на Атинското метро, радиото и телевизията.[5]

През нощта на 23 юни се взривява самоделно взривно устройство в северния атински район Халандри. В същия ден стачкуващите блокират голямото средиземноморско пристанище Пирея. Протести се провеждат още в 50 други града на Гърция. Хиляди чуждестранни туристи са блокирани. Спрени са дори влаковете, но атинския аеропорт „Елефтериос Венизелос“ (прави какво?:). На 24 юни от взривна пратка загива адютантът на министъра на вътрешните работи Георгиос Василакис. Зад взрива вероятно стои групировката „Революционна борба“. На 29 юни е организирана 24-часова общонационална стачка от GSEE и ADEDI отново против измененията в пенсионната система. В нея вземат участие над 3 милиона работници от държавния и частните сектори.[6] В края на юли собствениците на бензиновози блокират автомагистралите, като се обявяват против новия законопроект за либерализация на пазара за превоз на стоки, който е включен в пакета от условия на ЕС и МВФ.

В резултат на стачката Гърция се изправя пред транспортна криза. Затворена е всяка втора бензиностанция. Образуват се километрични опашки за зареждане на гориво. В резултат на надвисналата опасност Георгиос Папандреу приема решение за насилствено прекратяване на стачката. На 29 юли стават сблъсъци между полицията и стачкуващите. Полицията използва сълзотворен газ. На 30 юли над 10 гръцки профсъюза и обществени организации подават иск в съда за признаване на недействително споразумението с ЕС и МВФ.[7] На 31 юли приключва стачката на собствениците на камиони.[8]

На 8 и 9 септември започват 6-часови стачки служителите от крайградската железопътна мрежа и метрото. Исканията са за отказване на правителството от приватизация на отрасъла. На 10 септември към стачката се присъединяват и служителите от Солун. По време на церемонията по откриването на 75-ата Международна изложба, в знак на протест възрастен мъж хвърля обувка по посока на премиера Папандреу. Самата реч на премиера предизвиква вълна от критики, особено в средите на партия Нова демокрация.

На 13 септември 2010 г. стачка провеждат собствениците на камиони и бензиновози.[9][10] За 24 часа спират работа железничарите и собствениците на камиони и бензиновози. Профсъюзът на транспортните работници се противопоставя на намерението на правителството да приватизира най-голямата монополна компания – „Организация на железопътната мрежа в Гърция“. Дълговете ѝ превишават 10 милиарда евро. Собствениците на бензиностанции са недоволни от ограничителния таван на цените на горивата, а работниците от отрасъла протестират против плановете на правителството да отмени закрития характер на професията и в бъдеще да дава на всички желаещи лицензии за товарен превоз.[11] Стачката предизвика паническо търсене на бензин.

На 20 септември стачката на собствениците на автоцистерни, която продължава почти седмица, довежда до пълна парализа на шосейните превози в страната.[12] От 27 до 29 септември включително железничарите провеждат стачка. Тя приключва едва на 1 октомври 2010 г. след няколко етапни преговори между властите и профсъюзите.[13].

На 5 октомври 2010 г. се провежда 24-часова стачка на работниците от държавната радио и телекомпания ERT, изискващи от правителството подписване на колективен договор за наем[14].

На 6 октомври към стачниците се присъединяват студентите от Патра, Солун, Атина и остров Крит от което властите са силно обезпокоени[15].

На 7 октомври общонационална 24-часова стачка провеждат държавните служители – транспортни работници, сътрудници на комуналните служби и градското стопанство, медиците, учителите, журналистите, авиадиспечерите – водени от профсъюза ADEDY [16].

Страната е почти напълно парализирана[17]: закрити са държавните учреждения и училищата, в медицинските заведения работят само службите за спешна помощ, парализиран е транспорта, отменени са много вътрешни полети[18].

На 14 октомври 2010 г. работниците от министерството на културата на Гърция, работещи на временни договори, блокират входа към Акропола в Атина. Властите използват силите на полицията [19]. На 21 октомври се състои 24-часова общонационална стачка на работниците от съюза на археолозите на Гърция[20].

През ноември след победата в местните избори в 8 от 13 региона управляващата партия ПАСОК[21] и заявлението на Георгиос Папандреу за готовността да продължи политиката на строги икономии за реформиране на икономиката при поддръжката на болшинството от населението на Гърция[22][23] започва нова вълна от стачки[24].

На 23 ноември 2010 г. 24-часова стачка провеждат гръцките моряци, отменяйки всички вътрешни рейсове[25], стачката продължава до 30 ноември[26], с което значителни загуби понасят жителите на островите[27][28]. Паралелно на 30 ноември 24-часова стачка обявяват работниците от масмедиите[29].

На 7 декември 2010 г. за 24 часа спират движението атинските трамваи и автобуси, както и железниците, в результат на което 35 маршрута остават без връзка със столицата [30][31]. Столичния обществен транспорт не работи на 12 и 13 декември[32].

На 13 декември 2010 г. Парламентът на Гърция започва слушания на законопроекта за трудовите отношения, кйто предвижда поредно намаляване на работната заплата на работниците от държавния сектор, а също промени в данъчното законодателство[33][34], на което работниците от държавния сектор отговарят с48-часова стачка[35].

До 17 декември продължават стачката работниците от обществения транспорт, в частност, в Атина през този ден не работи целия обществен транспорт[36]. В результат от стачките на 16 декември пострадват 23-ма полицаи[37]. На 15 и 17 декември в знак на солидарност със стачкуващите не работи главната информационна агенция на страната – Атинска новинарска агенция – Македонска новинарска агенция[38]. На 20 декември 2010 г. атинския транспорт продължава стачката втора седмица[39].

Протести 2011 г.

[редактиране | редактиране на кода]
Широката употреба на химикали срещу демонстранти на 29 юни 2011 г.

В началото на януари 2011 г. стачките продължават[40], в подкрепа на работниците от обществения транспорт се обявява Коалицията на радикалните леви (ΣΥΡΙΖΑ)[41].

На 16 януари 2011 г. се случват масови безредици в Атина: подпалване на банкови учреждения, щаб-квартирата на партията ПАСОК и офиса на строителна компания[42]. На 19 януари 24-часова стачка провеждат работниците от гражданската авиация, от 19 до 21 януари в продължение на 3 дена е объвена стачка на фармацевтите[43], която продължава до 31 януари и е продължена до следващата седмица[44]. На 31 януари 24-часова стачка обявяват работниците от Афинското метро, а цяла седмица стачкуват другите транспортни работници[45].

На 23 февруари 2011 г. се състои първия мащабно организиран протест през годината срещу радикалните икономически ограничения наложени от правителството. Над 30 хиляди демонстранти се събират пред гръцкия парламент в Атина на площад Омония до парка Педион ту Ареос. Стачка обявяват двата най-големи профсъюза в страната GSEE и ADEDY, с около 1,2 млн. члена[46].

Транспортна стачка парализира градския транспорт в столицата. Над 100 полета към града са отменени. На работа не отиват лекари, данъчни, адвокати, учители, журналисти, шофьори на линейки и шофьорите от градския транспорт организирани от двата водещи синдиката в страната. Собствениците на малки магазинчета се присъединяват към стачката и не отварят магазините си.[47] Представители на движението „Аз не плащам“ блокират пунктовете за заплащане на магистрални такси като осигурят безплатно преминаване на шофьорите. В държавните болници лекарите масово не искат от пациентите такси за медицинските услуги. [48] Поради националната стачка се налага пълно 24-часово информационно затъмнение, включително и върху националната агенция АНА-МПА. Късно вечерта полицията с помощта на гумени палки и сълзотворен газ изтласква протестиращите от площада пред парламента. Демонстрантите отговарят на насилието с хвърляне на камъни по полицията и подпалването на коли. Полицията задържа над 20 демонстранти.

В началото на март 2011 г. акцията „Аз не плащам“ добива огромна популярност: хиляди протестиращи се обявяват против повишаване на цените на билетите в обществения транспорт, както и срещу таксите по автомагистралите[49]. В подкрепа на протестиращите се обяви италианския драматург Дарио Фо с пиесата си „Аз не плащам“.

През май избухва дълговата криза в Гърция.

На 28 юни 2011 г. започва 48-часова всеобща стачка във връзка с предстоящото гласуване на новите икономически мерки в парламента съпровождана от протестни акции.[50]

На 8 септември 2011 г. гръцките таксиметрови шофьори обявяват 24-часова стачка против предвидените реформи в сектора. Стачкуват също лекарите, а учителите и работниците по чистотата са в предстачна готовност.[51]

На 19 октомври 2011 г. е обявена 48-часовата обща стачка във връзка с гласуването в парламента на нов пакет от твърди мерки за икономии. Над 1 000 000 демонстранти влизат в сблъсък с гръцките части за борба с безредиците пред сградата на парламента в Атина. Над 5000 полицаи поддържат реда през този ден в столицата. В Солун демонстрантите са 15 000, около 20 000 в Патра и почти 15 000 на остров Крит. Профсъюзите заплашват с провеждането на най-голямата стачка за периода от последните две години.[52]

На 21 октомври 2011 г. пристанищните работници обявяват нова 48-часова стачка. В протестите участват 150 000 души от цялата страна.[53]

На 25 октомври 2011 г. е обявена 24-часова транспортна стачка, която парализира цяла Гърция. Правителството предвижда съкращението на 30 000 държавни служители и орязване на 40% от заплатите.[54]

На 1 декември 2011 г. е обявена стачка на държавните служители. Парализирана е железопътната мрежа и пристанищата в страната. Затворени са и повечето училища и министерства. Стачката е първата срещу новото правителство на националното единство начело с Лукас Пападимос, съставено на 11 ноември след приемане оставката на кабинета на Георгиос Папандреу на 9 ноември 2011 г., и шестата обща стачка от началото на 2011 г.[55]

На 6 декември 2011 г. над 1500 ученици и студенти участват в шествие в Атина в памет на 15-годишния Алексис Григоропулос убит от полицай на 6 декември 2008 г. Полиция задържа 38 души и арестува 11 души след стълкновенията и хвърлянето на коктейлиМолотов. Ранени са 14 полицаи.[56]

На 14 декември 2011 г. е взривен офиса на гръцкия министър на правосъдието Милтиадис Папайоану.

Икономическо състояние

[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката държава се оказва на прага на банкрут поради невъзможността да ратифицира 300 милиардния дълг. Правителството намалява разходите с 30 милиарда долара за периода 2010 – 2013 г., като условие за получаване на 110 милиардна кредитна помощ от Европейския съюз и МВФ. Заплатите на държавните служители намаляват с 15%, без 13-а и 14-а заплата, увеличаване на пенсионната възраст на 63 г. до 2015 г. Реалните приходи на 70% от държавните служители намаляват с 20 %.

Протестиращите настояват дълговете да се плащат от тези които са ги направили, подразбирайки управляващите, банките и спекулантите на международния пазар. На 13 февруари 2011 г. гръцкото правителсто сключва споразумение с Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка за раздържавяване на стойност 50 милиарда евро във вид на публични компании, държавните акции в други компании, както и недвижими имоти. Това споразумение е част от структурната реформа, обхващаща приватизация и реформа на пазара на труда. В рамките на три години Гърция изплаща задължения на стойност 84 млрд. евро по дългосрочни облигации плюс дължимите пари по краткосрочни емисии ДЦК. В такава усложнена икономическа ситуация паралелно започва изплащане и на заемите от ЕС и МВФ в разстояние на 4 – 5 години.

Радикалните настроения в обществото през последните години се свързват с множеството политически скандали провокиращи масово неподчинение на правилата и противопоставяне на властта – особено държавната. Според много експерти Гърция отново достига до ръба на фалита до 2013 г. когато изтича срокът на спасителния пакет. Неизбежно е още по-драматично намаляване на заплатите или дори излизането на Гърция от еврозоната. Само за 2010 г. външния дълг на Гърция нарасна с 41,8 милиарда евро достигайки 340,2 милиарда евро което представлява 149% от БВП на страната.[57] През следващите 5 години Гърция е задължена да изплати 184 милиарда евро външен дълг, което е 54,5% от външния дълг до 2015 година.

В края на февруари 2011 г. се проваля сделката за консолидиране на националния банков капитал посредством обединението на Националната банка на Гърция и частната Алфа Банк, предопределено от нежеланието и неспособността на управляващите да предприемат радикални мерки за реално преодоляване на икономическата криза. Според признания на министъра на заетостта и социалното осигуряване Лука Кацели, правителството не притежава ясно изразена концепция, както и анализ на раздадените социалните помощи. Според гръцките синдикати през 2011 г. 1 милион души остават без работа, а 220 хиляди предприятия се ликвидацират.

Според министерството на финансите едва в края на февруари 2011 г. гръцкото правителство се заема „за първи път да се състави пълна картина на приходите в целия държавен сектор“ в който работят около един милион души.[58] В същото време премиерът Георгиос Папандреу няколко дена след подписване на споразумението с Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка заявява, че „Гърция няма да разпродава недвижимо държавно имущество“[59]

Според The European Economic Advisory Group (EEAG) огромният дефицит по текущата сметка е основния проблем на Гърция и „за да се справи с него, страната трябва да напусне еврозоната и да обезцени драхмата“.[60] Според изготвения доклад на организацията Гърция трябва спешно да редуцира външния си дълг, но Георгиос Папандреу още не е узрял за това. Според извършения анализ най-голямата грешка на гръцките правителства от 30 години насам е разточителството.

Особено „след като влиза в еврозоната, гръцките политици престават да са толкова бдителни в усилията си да обуздават правителствените разходи“. През 2009 г. тези разходи са 52% от БВП надминавайки средното ниво в еврозоната. Най-големия дял от извършения социален трансфер е при пенсиите следван от заплатите в публичния сектор. За периода 1976 – 2010 г. те са се увеличили три пъти, докато в същия период увеличението на наетите в частния сектор е едва 24% (от 2,95 милиона достига 3,66 милиона). Публичния сектор е канала ползван от политическите партии в Гърция да печелят гласоподаватели, представлявайки „преразпределително“ средство в периоди на висока безработица. Хроничния бюджетен дефицит свързан с щедрото харчене и слабата данъчна политика увеличава външния дълг от 20% през 1975 г. до 100% през 1994 г. и 127% през 2009 г.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Athens Indymedia
  2. ↑ Волнения в Греции: в ходе беспорядков погибли три человека
  3. ↑ Митингующие в Афинах перешли к массовым поджогам: есть погибшие
  4. ↑ В зданието на съда на Солун е взривен мощен взрив, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309020628/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5030, посетен на 10 март 2011 
  5. ↑ Work stoppage on Thu.
  6. ↑ 24-часова всеобща стачка, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309021958/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5150, посетен на 10 март 2011 
  7. ↑ Профсъюзите против „тройката“, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309020819/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5244, посетен на 10 март 2011 
  8. ↑ В Гърция има бензин, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309015330/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5248, посетен на 10 март 2011 
  9. ↑ Freight Truckers Announce Beginning of a New Strike
  10. ↑ Truck owners strike
  11. ↑ Новая забастовка водителей бензовозов и грузовиков, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309015718/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5346, посетен на 11 март 2011 
  12. ↑ Движение на греческих магистралях остановилось[неработеща препратка]
  13. ↑ Trucking Sector Strike Ends
  14. ↑ Държавните телеканали и радиостанции стачкуват, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309021225/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5407, посетен на 11 март 2011 
  15. ↑ Students Protest Against New Austerity Measures
  16. ↑ Civil Servants Union Conduct 24 Hour Strike October 7th
  17. ↑ Strike Against Austerity, Thousands Hit Streets
  18. ↑ Общенациональная забастовка парализовала Грецию[неработеща препратка]
  19. ↑ Сътрудниците на Министерството на културата блокираха Акропола, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309021950/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5434, посетен на 11 март 2011 
  20. ↑ Archaeologists strike Thursday
  21. ↑ Резултати от местните избори-напред е ПАСОК, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309020835/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5532, посетен на 11 март 2011 
  22. ↑ В Гърция на местните избори победи управляващата партия[неработеща препратка]
  23. ↑ Гърция ще реформира икономиката на страната[неработеща препратка]
  24. ↑ Протести против меморандума от 15.10.2010, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309022552/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5535, посетен на 11 март 2011 
  25. ↑ The Pan-Hellenic Seamen’s Federation Strike Continue – Union Calls off Garbage Strike
  26. ↑ Maritime Strike Extends Until Thursday
  27. ↑ Civil mobilisation ordered
  28. ↑ Government Orders Striking Seamen to Resume Work
  29. ↑ Mass Media Announces 24-Hour Strike
  30. ↑ Public transport strike
  31. ↑ В Атина стачкуват транспортните работници, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309020635/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5588, посетен на 11 март 2011 
  32. ↑ Public transport stoppages 11-12-2010
  33. ↑ Нов законопроект за трудовите отношения[неработеща препратка]
  34. ↑ Omnibus bill debate opens
  35. ↑ Discussions Begin on Labour Reform, Strikes Break Out
  36. ↑ All Public Transport Systems on Strike Today
  37. ↑ Injuries during demonstration in Athens
  38. ↑ ANA-MPA off-line due to strike
  39. ↑ Атинския транспорт продължи втора седмица стачката 20-12-2010, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309021351/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5621, посетен на 11 март 2011 
  40. ↑ Работниците от обществения транспорт провеждат стачка, 5-01-2011
  41. ↑ Transports policy bashed
  42. ↑ Неделни безредици в Атина Архив на оригинала от 2012-03-09 в Wayback Machine., 16-02-2011
  43. ↑ Протестите продължават, 19-02-2011, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309021803/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5697, посетен на 11 март 2011 
  44. ↑ Фармацевтите продължават стачката, 30-02-2011, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309015227/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5717, посетен на 11 март 2011 
  45. ↑ Транспортните работници продължават стачката, 31-01-2011, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309015235/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5729, посетен на 11 март 2011 
  46. ↑ Nationwide general labor strike on Wednesday
  47. ↑ Сблъсъци пред парламента в Гърция[неработеща препратка]
  48. ↑ Движението „Аз не плащам“ завладява затъналата в дългове Гърция
  49. ↑ „Аз не плащам“ – акцията набира скорост, 4-03-2011, ana-mpa, архив на оригинала от 9 март 2012, https://web.archive.org/web/20120309021215/http://web.ana-mpa.gr/anarussian/articleview1.php?id=5820, посетен на 11 март 2011 
  50. ↑ В Греции проводится всеобщая забастовка // Радио Свобода, 28 июня 2011. Архивиран от оригинала на 2012-02-19. Посетен на 2012-03-25.
  51. ↑ Алексей Богдановский. Таксисты, доктора и мусорщики в Греции бастуют против действий властей // РИА Новости, 7 септември 2011. Посетен на 8 септември 2011.
  52. ↑ Общата стачка в Гърция прерасна в улични битки
  53. ↑ Протестите в Гърция продължават, след като парламентът одобри закона за строги икономии[неработеща препратка]
  54. ↑ Поредна транспортна стачка в Гърция, архив на оригинала от 26 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111026151655/http://www.ekipnews.com/news/world/balkani/poredna_transportna_stachka_v_gyrciq_/119039/, посетен на 25 март 2012 
  55. ↑ Отново стачка в Гърция
  56. ↑ Гръцката полиция е арестувала 11 души след стълкновенията
  57. ↑ Външният дълг на Гърция се увеличи с 41,8 милиарда евро само през 2010
  58. ↑ Държавните служители в Гърция са над 1 млн.
  59. ↑ Гърция не продава държавни имоти
  60. ↑ EEAG: Гърция да излезе от еврозоната и да обезцени драхмата

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гръцки_протести_(2010_–_2012)&oldid=11976844“.