Громшин

Громшин
	Громшин
	Громшин Громшин
Общи данни
Население	711 души (15 март 2024 г.); 40,8 души/km²
Землище	17,426 km²
Надм. височина	71 m
Пощ. код	3444
Тел. код	09516
МПС код	М
ЕКАТТЕ	17943
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община; – кмет	Бойчиновци; Светлин Сретениев ; (Републиканци за България; 2011)
Кметство; – кмет	Громшин; Андрей Кръстев; (РЗС)
	Громшин в Общомедия

Громшѝн е село в Северозападна България. То се намира в община Бойчиновци, област Монтана.

География

Селото е разположено на левия бряг на река Огоста. От изток се намира с. Лехчево, от запад с. Кобиляк, север с. Мадан. На юг землището на селото граничи с Врачанска област.

Землището на селото е подходящо за отглеждане на лозя, овощни култури и зърнени.

История

Името на селото идва от старата диалектична форма „громошин“. То произлиза от думите „гром“ – гръм, трясък и „шина“ – метален обръч. Това е свързано със съществувалите в селото многобройни коларо – железарски работилници.

В района на село Громшин е намерена лъка от тракийска гривна с 5 розетки. Това са фибули с характерен лък с петлистни розетки, известни като фибули тип „Букьовци“. Датирането им е към края на V и началото на IV век пр.н.е. Фибулите са художествено изработени големи игли за закопчаване на дрехи. Съхраняват се в историческия музей на гр. Монтана.

В римски надпис намерен при с. Громшин, Монтана се определя като център с муниципално право, тоест право на град със значителна територия.

Най-ранни писмени сведения за селото са дадени в турски данъчни документи, съхранявани в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Турските описвачи през 1479 и 1485 г., описвайки ленните владения в санджака Никопол, дават сведение за селото и принадлежността му към Али, син на Ибрахим. В данъчните дефтери селото е изписано по начин както се произнася и до днес.^[2]

„Тимар на Али, син на Ибрахим. Преминал у него от Тимур, син на Тар паша. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат.

Село Громшин, спадащо към Ивраджа: домакинства-22, неженени – 2, приход -2821 акчета.

.......“

В селото има паметник на загиналите във войните през 1912, 1913, 1915 – 1918 г.

На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на колективизацията, в селото гласуват по-малко от половината избиратели.^[3]

Религии

Православно християнство.

В близост до селото е Градешкият манастир „Свети Пророк Предтеча и Кръстител Господен Йоан“.

Едно от преданията за манастира е свързано със село Громшин. Още по време на османската власт е съществувал стар манастир, разположен на стръмния десен бряг на р. Огоста в местността „Кърнино“. Той се е намирал на около 1500 метра от днешния манастир. И до днес мястото на този стар манастир се нарича „Пустия манастир“. Той е бил опожарен по време на кърджалийските нападения. И така преданието, свързано с Громшин, е, че брат и сестра от това село решават да възстановят опожарения манастир в местността „Кърнино“. Те прекарват там необходимите греди, камъни и шинди. Когато започват самия градеж, над тях закръжал голям орел, който се спуснал и грабнал една от шиндите и полетял на юг. Орелът пуснал дъската на мястото на днешния манастир, хората го възприели като поличба и построили манастира там.

До с. Громшин има каменист склон с името Ръсевица. Според Анчо Калоянов това наименование има общо с етнографската група „Хърцои“ и култа към бог Хърс от старобългарското езичество.

Днешният храм „Възнесение Господне“ е започнат да се строи през 1925 г. от инициативен комитет, ръководен от свещеника Илия Петков Симеонов. Това става с дарения и доброволен труд на хората от селото. Иконостасът на храма е дело на дебърски майстори от рода Филипови.^[4]

Обществени институции

Народно Читалище „Светлина“.

В библиотеката на селото има 9734 книги.

В година идват към 130 читатели.

Културни и природни забележителности

Близо до селото по поречието на р. Огоста се намира местността Кърнино.

Редовни събития

Годишен събор, всяка година в неделята преди 24 май.

Личности

Един от известните родове в с. Громшин е родът Беловарски, от който произхождат:

Борислав Беловарски, писател фантаст
Даниел Беловарски, уебмастър, общественик, член на инициативата Българския Великден.

Друг известен род в селото е родът Гачковци. Последният „Гачковец“, живял в селото, е Петър Александров Димитров Гачков. Известен на всички от селото с прозвището Пенко „Синия“. Роден е на 14 април 1922 г. Умира на 27 декември 1995 г. Негов паметник е изграден и може да бъде видян и днес на гроба му в с. Громшин.

Други

Селото е подходящо за риболов, има около 15 вида риба: шаран, таранка, костур, клен, беловар, щука, мрена и др.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Ковачев, Румен, Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век, Издателство на Народната библиотека „Св. св. Кирил и МетодиЙ“, София, 1997, ISBN 954-523-032-0, с. 140.
↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135.
↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Ковачев, Румен, Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век, Издателство на Народната библиотека „Св. св. Кирил и МетодиЙ“, София, 1997, ISBN 954-523-032-0, с. 140.

[груев-3] Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135.

[Василиев_250-4] Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.

[1]

[2]

[3]

[4]