Григорий Зиновиев

Григорий Зиновиев Григо́рий Евсе́евич Зино́вьев
съветски политик и държавник
Роден	11 септември 1883 г. (стар стил) Елисаветград, Херсонска губерния, Руска империя, (днешна Украйна)
Починал	25 август 1936 г. Москва, СССР
Погребан	Ново Донско гробище, Русия
Националност	Русия СССР
Учил в	Бернски университет
Политика
Партия	КПСС Руска социалдемократическа работническа партия
Григорий Зиновиев в Общомедия

Григорий Евсеевич Зиновиев (11(23) септември 1883 – 25 август 1936), роден Hirsch Apfelbaum, известен и като Евсей и Овсей, второ име Герш, Гершен, Гершон и Гирш, бащино име Аронович (в литературата си използва фамилията Радомилски) е болшевишки революционер и съветски политически, и държавен деец. Един от членовете на първото Политбюро, дългогодишен глава на Комунистическия интернационал. След смъртта на Ленин, заедно със Сталин и Каменев, създават тройка („триумвират“) и управляват партията, но това не продължава дълго. Изключен е три пъти от КПСС (в 1927 г., 1932 г. и 1934 г.). Осъден на смърт на Първия московски процес и разстрелян. Посмъртно, през 1988 г. е реабилитиран.

Преди революцията

Зиновиев е роден в Елисаветград (дн. Кропивницки, Украйна, носи и името му от 1923 до 1935 г. – Зиновиевск) в еврейско семейство. Баща му – Аарон Радомилски е собственик на млечна ферма. Родителите му го учат вкъщи, а после изучава философия, история, изкуство. През ранните си години използва фамилията Apfelbaum и Радомисловски. По-късно става известен с името Зиновиев.

Участва в революционните движения през 1901 г. и тогава се включва в РСДРП. Полицията преследва за организиране на стачки работниците в Новорусия. Следващата година отива в Берлин, а после и в Париж и Берн, където през 1903 г. се запознава с Ленин. Стават близки приятели и Зиновиев по-късно става негов постоянен представител на европейските социалистически организации. На II конгрес на РСДРП поддържа ленинските идеи за болшевизъм и по-късно ги разпространява в дн. Украйна.

Зиновиев след ареста си от 1908 г.

През 1904 г. му се налага да напусне Руската империя поради заболяване. Скоро влиза в Химическия факултет към Университета на Берн, но го напуска, за да участва в революцията от 1905 -1907 г. Заради появата на нови атаки той се завръща в Берн, след което влиза в Юридическия факултет. Малко по-късно през март 1906 г. отново е в Санкт Петербург. На V конгрес на партията в Лондон е избран за член на Централния комитет (той получава най-много гласове, след Ленин). Той става един от редакторите тайно публикуващи във в. „Социалдемократ“ и в. „Напред“. През 1908 г. той е арестуван, но освободен след 3 месеца поради заболяване, а след това отново емигрира, заедно с Ленин, на територията на австрийската Галиция.

По време на революцията

Първите 3 години от Първата световна война прекарва в Швейцария. Малко след Февруарската революция, на 3 април Зиновиев, втората му жена Злата Лилина и синът им Стефан, както и първата му жена Сарра Равич, се връщат в Русия заедно с Ленин в запечатан влак. След Юлските дни се крие с Ленин близо до ез. Разлив. На партийното гласуване на 10(23) октомври само той и Каменев са против въоръжената революция и премахването на Временното правителство. Своето мнение поместват в отворено писмо, което вбесило Ленин, той ги смятал за предатели и предложил да бъдат отстранени от партията. ЦК преценява, че това е твърде строго. По-късно, своето несъгласие с решението на другарите си Ленин споменава в своя „Завет“: „октомврийският епизод на Зиновиев и Каменев, разбира се, не бе случаен.“

Малко след началото на революцията, на 29 октомври Всерусийският изпълнителен комитет по железниците, Викжел, заплашва със стачка, ако болшевиките не си разделят властта с другите социалистически партии – есерите и меншевиките. Каменев, Зиновиев, Виктор Ногин, Алексей Риков започват преговори между тях и ЦК, но анти-болшевиците падат бързо близо до Петроград, позволявайки на Ленин и Троцки да убедят ЦК да спре с преговарянето.

По време на гражданската война

Зиновиев говори

Зиновиев поставя под остра критика червения терор на Ленин. Води защитата на града срещу бялата армия на Юденич и де факто е един от създателите на червената армия. Троцки се изразява за него като посредствен, но това може да е заради проблемите с железничарите. Григорий също така се опълчва на ленинския избор за преместване на столица от Петроград в Москва.

След като се съгласява с подписването на Брест-Литовския мирен договор Зиновиев отново влиза в Съвета на народните комисари и за пореден път е избран за член на Централния комитет на VII конгрес на партията на 8 март 1918 г. Той е бил поставен начело на Петроград (Санкт Петербург преди 1914 г. и от 91 до днес, Ленинград 1924 – 91) и регионално управление.

Някъде през 1918 г., когато Украйна е под германската окупация, равините на Одеса тържествено анатемосват Троцки, Зиновиев и други лидери еврейски болшевики в синагогата.

Зиновиев с Ленин и Бухарин на II Конгрес на Коминтерна

Той остава без право на глас от управляващата група в Политбюро когато е създадено след VIII конгрес на 25 март 1919 г. Той също така става председател на Изпълнителния комитет на Коминтерна, когато е създаден през март 1919 г. Той е в това си качество като председателства Конгреса на народите от изтока в Баку през септември 1920. Дава известната си четири часова реч на немски език на конгреса на Независимата социалдемократическа партия на Германия през октомври 1920 г. в Хале. На поста си остава чак до проблемите със Сталин и получава прякора „вожд на Коминтерна“. По време на председателството си на Изпълнителния комитет на Коминтерна насърчава фракционни кавги и за първи път въвежда термина „социален фашизъм“ по отношение на социалдемократическите страни от Западна Европа.

По думите на Сорокин, Зиновиев е „революционен диктатор“ и има неограничени права над Петроградска област и започва да извършва свой червен терор срещу интелигенцията и бившите дворяни. Интелигенцията го нарича „Гриша Трети“ (като първите са Григорий Отрепев и Григорий Распутин). В частност, с решението на Петроградски съвет през 1921 г. са били разстреляни членове на така наречената „Конспирация Таганцев“, включително и поетът Николай Гумильов, но не е известно кога и къде точно. В действителност, конспирацията е напълно изфабрикувана от органите на Петроградската ЧК.

Партийни проблеми и смърт

Зиновиев и Каменев помагат Сталин да не изгуби позициите си в партията. Точно Зиновиев предлага в 1922 г. Сталин да бъде назначен за Генерален секретар на ЦК. Тримата образуват така наречената тройка. Имат спорове с Троцки още от около 1921 г. и сега се опитват да го отстранят от редиците си. На XIII конгрес на партията Зиновиев осъжда действията на Троцки и „Троцкизма“.

След като отношенията между него и Каменев западат, а Сталин придобива все по-голяма власт, тройката започва да се разпада. През октомври 1924 г. Троцки пише полемичното есе „Уроки Октября“(„Октомврийски уроци“), предговор към третия том на Събраните творби [на Троцки]. Там помества и информацията, че Каменев и Зиновиев не са желали въоръжена революция през 1917 г., което отприщва нови вътрешнопартийни проблеми. Двамата и последователите им обвиняват Троцки в многобройни грешки по времето на гражданската война. Сталин характеризира опитите на Троцки да припомни заслугите си в революцията като „арабски приказки“ и заявява, че участието му в революцията е легенда, разпространена от услужливи партийци, но не желае да бъде премахнат от партията (желанието на другите от тройката).

Сталин се съюзява с Николай Бухарин и Алексей Риков, срещу Каменев и Зиновиев, които били на страната на ленинската вдовица и Григорий Соколников. Двамата с Каменев решават да се изправят срещу новия си враг, като се съюзят със стария – Троцки. Сталин осъзнава, че това може доведе до проблеми за него и че Зиновиев знае много за методите му на работа. Сталин пише това до Молотов и после партийните му последователи обвиняват Зиновиев в използването на Коминтерна за лъжливи, измислени истории. Само с делегацията от Ленинград зад тях, Зиновиев и Каменев се оказват в малцинство и са разгромени.

Зиновиев е преизбран в Политбюро през 1928 г., но съюзникът му Каменев е понижен от пълноправен член на член без право на глас, а Соколников отпада изцяло. Сталин е имал повече от своите съюзници, избрани в Политбюро. След няколко седмици, на Конгреса Сталин изтръгва контрола на Ленинградската партийна организация и правителство от Зиновиев и го освобождава от всички регионални постове, оставяйки само Коминтерна като възможна сила за Зиновиев.

Полицейска снимка на Зиновиев след ареста му от НКВД през август 1936

Също като Каменев е обвинен за съучастие в опозиционното формирование на марксистко-ленинистите на Рютин и е арестуван на 16 декември 1934 г. Осъден е на 4 години затвор. През това време той превежда творбата на Адолф Хитлер „Моята борба“. През август 1936 г. е отново под съд и на 24.8. е осъден на смърт, заедно с още 10-ина стари болшевики. Били се съгласили със Сталин да пледират, че са виновни, стига да не се стигне до екзекуция. Сталин се съгласява, но това явно бива само привидно. Зиновиев е разстрелян на 25 август 1936 г.

За изпълнението на присъдата има няколко истории – че моли за живота си, а Каменев му казва: „Спри, Григорий, да умрем с достойнство!“. Каквито и да са били обстоятелствата, Зиновиев оказва такава съпротива, че не е разстрелян на определеното място, а го тикат в близка килия и го разстрелват там.

Семейство

Първата му жена – Сарра Наумовна Равич (1879 – 1957 г.), с псевдоним Олга е професионална революционерка и член на РСДРП от 1903 г. След смъртта на Моисей Урицкий изпълнява длъжността комисар на вътрешни дела в Северна област. Арестувана през 1934, 1937, 1946, 1951 г. (последно освободена през 1954 г.)

Втората му жена – Злата Ионовна Лилина (1882 – 1929 г.), с псевдоним Левина Зина е член на РСДРП от 1902 г., работи във в. „Правда“, в. „Звезда“ и в Петросовет (Петербургски съвет на работническите депутати). От нея има син – Стефан Григоревич Радомилски (1908 – 1937 г.), който се жени. Разстрелян е, а жена му е изпратена в изгнание.

Третата му жена – Евгения Яковлевна Ласман (1894 – 1985 г.). В заточение и в затвор от 1936 г. до 1954 г. Реабилитирана на 17 март 2006 г.

Библиография

• Васецкий Н. А. Г. Е. Зиновьев: страницы жизни и политической деятельности // Новая и новейшая история. – 1989. — № 4. — С. 111 – 139.
• Васецкий Н. А. Г. Е. Зиновьев: страницы политической биографии. — М.: Знание, 1989. – 64 с. – (Новое в жизни, науке, технике. Серия „История и политика КПСС“; № 6).
• Васецкий Н. А. Ликвидация. Сталин, Троцкий, Зиновьев : фрагменты политических судеб. — М.: Московский рабочий, 1989. – 204 с.
• Joachim Fest: Die geschuldete Erinnerung. Zur Kontroverse über die Unvergleichbarkeit der nationalsozialistischen Massenverbrechen. In: FAZ, 6. September 1986; Abdruck in: Historikerstreit. Die Dokumentation der Kontroverse um die Einzigartigkeit der nationalsozialistischen Judenvernichtung. Piper, München/Zürich 1987, S. 107.
• Hochspringen↑ Conquest, Robert: The Harvest of Sorrow. Arrow edition 1988, ISBN 0-09-956960-4, S. 24.
• Hochspringen↑ Richard Pipes: Russia under the Bolshevik Regime. 1994, ISBN 0-679-76184-5, S. 499.
• Hochspringen↑ Richard Pipes: The Russian Revolution. First Vintage Books 1991, ISBN 0-679-73660-3, S. 819 – 820.
• Hochspringen↑ George Leggett: The Cheka: Lenin’s political Police. Clarendon Press, Oxford 1981, ISBN 0-19-822552-0, S. 111.