Град (община Царево село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Град.
| Град Град | |
| — село — | |
 | |
  Град | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Царево село |
| Географска област | Осоговия |
| Надм. височина | 950 m |
| Население | 534 души (2002) |
| Пощенски код | 2320 |
| Град в Общомедия | |
Град (на македонска литературна норма: Град) е село в община Царево село на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Пиянец в западното подножие на планината Влахина до границата с България.
История
[редактиране | редактиране на кода]Източно над селото се намират развалините на крепостта Градище.[1]
В началото на XX век Град е село в Малешевската каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1858 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Град е малко предимно помашко село с 30 души жители българи християни и 560 българи мохамедани.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Град има 40 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от Град е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия. На 15 февруари 1915 година Стойче Ангелов и Ванче Ковачки са заловени, когато си брали дърва, закарани на границата и заклани от сръбските окупатори.[6]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Град живеят 563 помаци и 101 българи.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 534 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 518 |
| албанци | 0 |
| турци | 15 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
На 8 септември 2005 година Агатангел Брегалнишки поставя темелния камък на църквата „Свети Архангел Михаил“.[2]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Никола Коларов (1902 – 1961), български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България, по произход от Град
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 48. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Звегорска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-30. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 112
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| ||||||||
