Горнославско златно съкровище

Горнославското златно съкровище се състои от 786 византийски хиперперона (перпера). Монетите са от типа на корубестите византийски нумизми, имат неправилна кръгла форма с диаметър 3 ÷ 4 см, тежат около 4,3 гр. всяка и са изработени от 20 – 21 каратово злато. Общото тегло на находището е 3,360 кг. Съкровището е изложено в една от залите на Пловдивския археологически музей и е заведено с Инв. № 2240/юни 1961 г.

На 10 май 1961 г. земеделци от с. Горнослав, Пловдивско разорават нива в местността Палихор. Попадат на богата златна находка, поставена в меден съд. Вероятно съда е бил приповдигнат при първата тракторна оран и остава незабелязан сред унищожените основи на някакви малки постройки. В непосредствена близост до нивата има изградени 2 параклиса: „Св. Влас“ и „Св. Тодор“. В местността са намирани много керамични фрагменти и други предмети, свързани с живота на това изоставено старо селище. Оттук минава и най-прекия римски път през Родопите, свързващ Виа Милитарис с Виа Егнация, част от който е пътя през Арпа Кедик (Оризарски проход) и крепостта „Калето“, охранявала този проход.

Изследвания

Почти всички монети са запазени в много добро състояние. Образите са ясни, а надписите четливи. Добрата им запазеност говори, че те не са били в обращение, а са събирани като съкровище в продължение на управлението на пет Византийски императора от династиите на Комнини и Ангелите. Монетите са сечени от следните императори: Алексий I Комнин (1081 – 1118) – 239, Йоан II Комнин (1118 – 1143) – 274, Мануил I Комнин (1143 – 1181) – 264, Андроник I Комнин (1182 – 1185) – 8, Исак II Ангел (1185 – 1195) – 1 брой.

Болшинството от монетите са сечени от Солунската монетарница. Има и няколко интересни екземпляра от находището, които са от интересен тип и по-късно са сечени от монетарница функционирала в Пловдив. Върху значителна част от Горнославските монети личат издраскани с тънко острие графити, намиращи се както върху лицевата, така и обратната страна на монетите. На тези графити са отбелязани много знаци, +, ++, букви от гръцката азбука, римски цифри I, II до ХХ, както и цели имена.

Хиперпероните сечени от различните монетарници били с различно по съдържание и чистота злато, от 8 до 21 карата. Когато хиперперона е 20 – 21 карата то и съотношението (търговския курс) към другите монети е: 1 перпера ~ 3 електрона, ~ 48 сребърни билона, или ~ 288 медни монети. Теглото на 1 златна перпера = 1/72 част от либрата (327,45 гр.). Тогава 1 зл. перпера = 4,54 гр., а тя е 3 ÷ 5 гр. Теглото на монетите от Горнослав е измерено в скрипули (scripulum) = 1,13 гр. и силикви (siliquae) = 1/6 от скрипули или около 0,19 гр. Това накарало сарафите и банкерите от онова време да проверяват всяка нова монета или монетна емисия и да записват данните с тънко острие в полето на монетата.

Графитите върху златните монети говорят за банковото дело и паричния пазар във Византия в края на XI^-ти и целия XII^-ти в. Те сочат съществуването на значителен брой сарафски ателиета (на Деметрий, Порфирий и Йоанас) и банки, чийто собственици сами са проверявали теглото и златното съдържание на всяка монета. При това без да се доверяват на официалните императорски монетарници, те са поставяли свои знаци за стойността, теглото и каратите на всяка монета или монетна емисия, като е бил отбелязван и търговския курс на билоновите и медни монети. Благодарение на графитите биха могли да се установят и моментите на девалвация на различните монети в България и Византия.

Монетите са поставени в меден съд и заровени в земята. Съдът има следните размери: височина 25,5 см, диаметър на дъното 12,5 см и диаметър на устието 4,5 см. Формата му е цилиндрична с кръгло дъно и тясно устие, но без дръжка. Изработено е от три медни листа: един за дъното, друг за цилиндъра и трети за устието. Устието му отгоре е нарочно подгънато и сплескано, за да затвори съкровището като каса.

Несъмнено това голямо богатство е принадлежало на заможен феодален владетел от времето на Византийската власт в Тракия. То обхваща монети сечени в период от 100 години, като последната от тях е от времето на Исак II Ангел.

Множеството монетни находки в района на Асеновград доказват големите възможности на една богата феодална класа. Поради липсата на развита банкова система, тя била принудена да укрива заделените си средства в земята, вярвайки че впоследствие ще възвърне съхранените си ценности. В резултат на динамичните и бурни военни действия много от тях са пленени или убити, лишени от възможността да приберат богатствата си.

Намирането на заровеното съкровище в покрайнините на това планинско селище, без полагането на допълнителни грижи за неговото опазване, ни дава основание да предположим, че към края на XII век под натиска на войските на II^-та българска държава, притежателят му е бил принуден да бяга или да търси прикритие. Напускайки набързо своите тракийски владения го е заровил в земята. Така то достига до нас.

Източници

Делирадев П., Кратки бележки за Горнослав, Принос към историческата география на Тракия II, 1953 г., стр.153
Джамбов Х., Новооткрито съкровище от златни монети при с. Горнослав, Пловдивско, Археология, том 3, 1961 г., кн. 4, стр. 1 – 5
Колев К., Горнославско златно находище, ГНАМПл, том 6, 1968 г., стр. 153
Герасимова В. проф. д-р, НБУ, Графити върху монети от Горнославското съкровище, Нумизматика, кн. 3, 1981 г., стр.7 – 17
Hendy, Michael Frank, The Gornoslav hoard, the Emperor Frederick I, and the Monastery of Bachkovo, In: Studies in numismatic method presented to Philip Grierson. Cambridge University Press, 1983, pp. 179 – 191
Hobson, Burton and Robert Obojski. Illustrated Encyclopedia of Word Coins. 1970

Външни препратки

Горнославското златно съкровище^{[неработеща препратка]}