Горнооряховско македонско благотворително братство
| Горнооряховско македонско благотворително културно-просветно братство „Тодор Александров“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Горна Оряховица, България |
| Езици | български |
Горнооряховско македонско благотворително културно-просветно братство „Тодор Александров“ е организация на бежанците от областта Македония, установили се в Горна Оряховица.
История
[редактиране | редактиране на кода]На Първия македонски конгрес, провел се в София на 19 – 28 март 1895 година, е основана Македонската организация, която бързо започва да образува клонове в цялата страна. Основано е и дружество в Горна Оряховица, което участва активно в дейността на Организацията. На Седмия македоно-одрински конгрес от 30 юли до 5 август 1900 година делегат от Горнооряховското дружество е Никола Стоянов,[1] и на Осмия конгрес от 4 до 7 април 1901 година делегат е Спиро Пройчев.[2]
След Първата световна война дружеството е възстановено като благотворително братство, част от Съюза на македонските емигрантски организации. Основано е на 24 ноември 1924 година в Лясковец с годишен патронен празник Свети Дух. Учредителите му са Георги Петков, Методи Чулев, Велю Андреев, Иван Яков, Тодор Д. Бойков, Стоян Николов, Харалампи Петрушев, Кирил Янакиев, Владимир Ганчев, Петър Бързаков и Михал Хаджимихалев. За председател на настоятелството е избран Георги Петков, подпредседател е Георги Кипров и секретар е Методи Чулев.[3] А съветници са Стоян Тахрилов и Илия Ефремов.[4] На 3 януари 1926 година в ново настоятелство влизат Георги Петков (председател), Стефан Мутафов (секретар касиер), Георги Кипров, Киро Янакиев и Илия Ефремов са помощник секретари, а съветници са Георги Кипров и Георги Станчев. В контролната комисия влизат Георги Христов, Неофит Цветков и Димитър Кереков.[5] На 8 август 1926 година е избрано ново настоятелство в състав Стоян Бояджиев (председател), Спиро Майсторов (подпредседател), Цветков Ив. Михайлов (секретар), Ангел Милотов (касиер) и съветници Георги Петков и Неофит Ив. Цветков.[6]
На 1 януари 1936 година в ръководството влизат Константин Ил. Докторов (председател), Никола Попхристов Чучков (секретар) и Стоян Мишев Бояджиев (касиер). В контролната комисия са избрани Гоце Икономов (председател), Симеон Огнянов (член) и Илия Ангелов (член).[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 170.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 507.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (90). София, СМЕО, 26 декември 1924. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (144). София, СМЕО, 22 януари 1926. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (175). София, СМЕО, 10 септември 1926. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 508.
