Горица (Костур)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Горица.
Горица Κορίτσα | |
Изглед към Костур и полуостров Горица от запад, от планината Саракина | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Гърция |
Най-висок връх | Горица |
Надм. височина | 890 m |
Горица или членувано Горицата[1][2] (на гръцки: Κορίτσα, Корѝца) е скалист планински полуостров в Костурското езеро, Гърция. На шийката на полуострова е рапозложен македонският град Костур. Най-високият връх на полуострова, също се нарича Горица (Корица) и е с надморска височина от 890 метра.[3][4]
Пещерата Свети Николай е разположена на юг-югоизточния бряг на полуострова. Близо до нея е известната Драконова пещера.[5] На южния бряг се намира и Мелнишката пещера.[6] В източното подножие на Горица е манастирът „Света Богородица Мавровска“.[7]
Провлакът, който свързва полуострова на езерото с планината Саракина (Псалида), днес е широк 400 метра, но през Ранното средновековие това разстояние според Прокопий Кесарийски е било само 15 стъпки, тоест 5 метра. В миналото полуостровът може да е бил остров, присъединен към сушата след спадане на нивото на езерото.[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник: Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 6.
- ↑ Королов, Лари-Лабро. Дреновени : Разцвет и разорение на едно село в южна Македония. София, Македонски научен институт, 2016. ISBN 978-954-8187-98-5. с. 128.
- ↑ Καστοριά // snowtravel.gr, 15 Νοεμβρίου 2012. Посетен на 5 октомври 2024 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τρίμμης, Κωνσταντίνος Προκόπιος. Αρχαιολογία Σπηλαίων και Γεωγραφικά Συστήματα Πληροφοριών. Το παράδειγμα των σπηλαίων στο νομό Καστοριάς. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας. Τομέας Αρχαιολογίας και Ιστορίας της Τέχνης, 2013. σ. 73. (на гръцки)
- ↑ Τρίμμης, Κωνσταντίνος Προκόπιος. Αρχαιολογία Σπηλαίων και Γεωγραφικά Συστήματα Πληροφοριών. Το παράδειγμα των σπηλαίων στο νομό Καστοριάς. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας. Τομέας Αρχαιολογίας και Ιστορίας της Τέχνης, 2013. σ. 71. (на гръцки)
- ↑ Ιερά Μονή Παναγίας Μαυριώτισσας Καστοριάς // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016. (на гръцки)
- ↑ Η εικόνα της πόλης στη Βυζαντινή Εποχή // Ιστορικά Καστοριάς, 3 Νοεμβρίου 2010. Посетен на 13 февруари 2020 г. (на гръцки)