Близнаци (област Варна)
- За другото българско село вижте Близнаци (Област Шумен).
Раците летуват там, както и дичето | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1010 души[1] (15 март 2024 г.) 19,4 души/km² |
Землище | 52,043 km² |
Надм. височина | 114 m |
Пощ. код | 9132 |
Тел. код | 05105 |
МПС код | В |
ЕКАТТЕ | 04426 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Варна |
Община – кмет | Аврен Емануил Манолов (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Близнаци Димитър Димитров (независим) |
Близна̀ци е село в Североизточна България, община Аврен, област Варна.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Близнаци се намира на около 18 km южно от областния център град Варна, 17 km юг-югоизточно от общинския център село Аврен, 3 – 4 km от брега на Черно море и 4 – 5 km на север–северозапад от устието на река Камчия. Разположено е в най-югоизточната част на Дунавската равнина, в южното подножие на Авренското плато (Момино плато). Климатът е континентално-средиземноморски[2] с черноморско климатично влияние. Почвите в землището му са преобладаващо черноземни.[3]
Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 90 m, нараства в северозападния край до около 140 – 150 m и в югозападния – до около 100 – 120 m, а намалява на изток до около 70 m и между северната и южната части на селото – до около 50 – 60 m.
Покрай Близнаци от запад минава главният път Варна – Бургас, по който на около 4 km северозападно е село Приселци, а на около 10 km на юг-югозапад отвъд река Камчия е село Старо Оряхово. Застроено е в приблизително направление север – юг на около 3 km дължина, с ясно обособени северна и южна части, съответстващи на двете села, чрез чието сливане е създадено село Близнаци.
Населението на село Близнаци, наброявало 2196 души при преброяването към 1934 г. намалява до 643 към 1985 г. и наброява 949 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.[4]
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 768 | 100.00 |
Българи | 706 | 91.92 |
Турци | 15 | 1.95 |
Цигани | 7 | 0.91 |
Други | ? | ? |
Не се самоопределят | ? | ? |
Неотговорили | 23 | 2.99 |
История
[редактиране | редактиране на кода]В землището на селото е открит късноантичен каменен реликварий[6][7] и се предполага, че може би там е имало и църква.[8]
В околностите на Близнаци има развалини от праисторическо и трако-римско селище и основи на църква (вероятно късноантична). При устието на река Камчия са открити останки от римската крайпътна станция Ерите[9]. На около 3,5 km южно от селото, от двете страни на устието на Яйленска река, са останките от старобългарски укрепителен вал от 8 – 9 век.[3]
Село Близнаци е образувано с Указ 582 на Народното събрание от 29 декември 1959 г. (ДВ, бр. 104 от 29 декември 1959 г.) при сливането на бившите села Горен Близнак[10] (северната част на село Близнаци) и Долен Близнак[11] (южната му част) в тогавашните община Приселци, Варненски окръг.[12]
В книга, която излиза в Петербург през 1822 г. под заглавие „Военнотопографско описание на крайбрежния път на Черно море“[13], са описани от руски топографи местностите около пътя, който води от Тулча до Цариград. За територията на село Близнаци (село Петрикьой – както е записано в книгата) пише следното (в превод от руски език): „... достигаш Българското село Петрикьой, лежащо на десния бряг на рекичката Паша-дере ... Две версти по-нататък (на юг) лежи на пътя в полегата долина селото Петрикьой, обитавано от турци.“
Двете съставни селища се споменават в османотурски документи от 1573 г. (Яйла) и 1676 г. (Петре). След Освобождението 1878 г. в тях се заселват българи от Малкотърновско и Ивайловградско, а през 1913 г. – от Одринско и Лозенградско.[3]
Според данни в тогавашен варненски общински вестник, през ноември 1888 г. в Петре (Долен Близнак[14]) има епизоотично огнище на шарка по овцете, поради което Варненското градско-общинско управление временно не допуска в града добитък от селото[15]. През 1914 г. в селото функционира държавна жребцова станция под контрола на варненския окръжен ветеринарен лекар.[16]
Основното училище „Васил Левски“ е открито на 1 ноември 1884 г. Пръв учител е Никола Василев. Закрито е през 2008 г. като началното училище „Васил Левски“.[17]
Народното читалище „П. Р. Славейков“ е основано през 1928 г. Първи председател е Ангел Павлов Георгиев.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Близнаци към 2024 г. е център на кметство Близнаци.[18][19]
В село Близнаци към 2024 г. има:
- действащо читалище „П. Р. Славейков - 1928 г.“;[20][21]
- православна църква „Свети Николай“;[22]
- Целодневна детска градина „Морско конче“, село Близнаци;[23]
- пощенска станция.[24]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Православният храм „Свети Архангел Михаил“, намиращ се в северната част на селото (бившето село Горен Близнак), е действащ от 25 май 1902 г.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На около 2,5 km югоизточно от село Близнаци на брега на Черно море има плаж, до който от селото се отива по черен път.
Южно от Близнаци, на северния бряг на река Камчия при устието ѝ се намира курортният комплекс Камчия, до който от селото води асфалтов път. В долното течение на реката се намират защитената местност „Ло̀нгоза“ и резерватът Камчия.[3]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]На 24 май всяка година в селото се организира събор.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Национален институт по метеорология и хидрология, София, 2023. Променящият се климат на България – данни и анализи, стр. 25; „Континентално-Средиземноморската климатична област“.
- ↑ а б в г Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 1, стр. 292, Близнаци. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Близнаци, общ. Аврен, обл. Варна.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ РЕЛИКВА̀РИЙ м. Спец. – Ковчеже за съхраняване на мощи на светец. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
- ↑ ((ru)) Реликварий
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4.
- ↑ Български крепости > Обекти в България > Село Близнаци – крепост Ерите
- ↑ До 1934 г. – с. Яйла. Преименувано с министерска заповед 2820, обнародвана на 14 август 1934 г.
- ↑ До 1934 г. – с. Петре. Преименувано е с министерска заповед 2820, обнародвана на 14 август 1934 г.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БЛИЗНАЦИ; Горен Близнак (Яйла); Долен Близнак (Петре). (Справка към 23 ноември 2024.)
- ↑ ((ru)) Военно-топографическое описание береговой дороги Чернаго моря Справка към 23.11.2024 г.
- ↑ НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ 1878-1944
- ↑ Варненски общински вестник, бр. 3, 24 ноември 1888, стр. 1
- ↑ Варненски окръжен вестник - дигитално копие - 01 април1914, No. 7=8, 12 стр.
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Закрити институции. Начално училище „Васил Левски", село Близнаци, община Аврен, област Варна
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Близнаци, община Аврен
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Варна, кметство Близнаци
- ↑ Детайлна информация за читалище „П. Р. Славейков - 1928 г.“, село Близнаци, община Аврен, област Варна
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „П. Р. Славейков - 1928 г.“, село Близнаци, община Аврен, област Варна
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Варненска и Великопреславска епархия, Храмове, Варненска духовна околия, храм "Св. Николай" – с. Близнаци.
- ↑ Целодневна детска градина Морско конче, Село Близнаци.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 9132 Близнаци // Посетен на 2024-11-24.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Източна Стара планина. Географска карта.
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-032.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-032-4. Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
|