Главан (Украйна)

Главан
Главані
	Главан Главані
— село —
	Главан Главан
Страна	Украйна
Област	Одеска област
Район	Болградски
Надм. височина	34 m
Население	2510 души (2001)
Основаване	1830
Пощенски код	68434
Телефонен код	+380 4845
МПС код	BH / 16
Часова зона	EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3)
	Главан в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Главан.

Главан или Главани (на украински: Главані, на руски: Главани) е село в Украйна, разположено в Болградски район, Одеска област. Землището му е с площ от 2.96 км². Населението на селото през 2024 година е 2010 души, предимно етнически българи.

География

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е край река Алияга, на 30 километра югозападно от Арциз, на 8 километра южно от Делен и на 7.5 километра източно от Задунаево.

^[1]История

През 1830 година преселници от България основават село Главан. Предполага се, че названието на селото идва от названието на село Главан в България, окъдето се преселват неговите жители. Значително увеличаване броя на жителите се пада на периода от 1968 година до 1992 година.^[2]

Една част от тези българи се завръщат в България в периода около 1834-1835 година. Много от тях основават в Добруджа селата Владимирово, Войниково, Главан, Коларци, Каменци, Бдинци, Красен дол, Пет могили, Вратарите, Никола Козлево, Попрусаново, Поручик Гешаново, Сърнец, Тервел, Ангеларий, Вълнари, Подслон, Каолиново, Алфатар. Едни от първите заселници в село Владимирово от тези върнали се от Бесарабия бежанци са формиралите се по-късно фамилии Продановци, Желязкови, Влайкови, Керанови, Заимови. Друга част продължават своя път и успяват да се върнат обратно в село Главан (област Стара Загора). ^[3]

Около Главани се намират целинни земи, затова земеделие и животновъдство са основни стопански отрасли на преселниците. През целия 19 век и първата половина на 20 век жителите сами си осигуряват с всичко необходимо. Те се занимават с тъкачество, обработват овчи кожи. С помощта на ръчни тъкачни станове от вълнена прежда жените тъкат домашни груби и полугруби сукна.^[2]

Стопанство

От 1995 година и до днес в селото са образувани 32 селски фермерски стопанства, в които работят 70 души. На територията на Главански селски съвет извън селото има такива производствени предприятия: Главански завод за строителни материали, АД „Транспорт“, склад за гориво, железопътна станция.^[2]

Култура и образование

През 2000 година училището е преименувано и се нарича Главанско общообразователно училище I-III степен, обучението е на руски език, учениците изучават украински, български и английски език. В селото има 2 спортни зали и стадион. В центъра на селото от 1881 година се издига Свято-Възнесенска църква, която е историческа ценност на селото.^[2]

В Главан е родена известна българска художничка – Йона Тукусер.

Население

Населението на селото според преброяването през 2001 г. е 2510 души, предимно етнически българи.

Езици

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:^[4]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	2510	100.00
Български	2299	91.59
Руски	106	4.22
Украински	67	2.66
Молдовски	30	1.19
Гагаузки	4	0.15
Румънски	1	0.03
Други	2	0.07
Неопределени	1	0.03

Източници

↑ Желев, Господин. Историческа и родова памет на село Владимирово, Добричко. Добрич, Матадор, 2005. с. Пристигналите 167 семейства в Бесарабия се настанили на свободни, обезлюдени и пустеещи места. Те получили съдействието на руските власти и сравнително добре се устроил битово. Това подействало благоприятно на тези заселници, понеже едновременно с новите земи правителството им дало редица данъчни облекчения. След 4-5 години в Русия се сменя властта и част от тези привилегии, предимно данъчни, са отменени. Към всичко това, като прибавим, че главанските семейства трудно понасяли суровите климатични условия и носталгията по родния край, то по-голяма част от новозаселниците решили да се върнат обратно. Владимирово е заселено от тези главанци, които се завръщали от бежанския си поход, след 1834-1835.".
↑ ^а ^б ^в ^г Главани, Арцизски район // Информационен портал на българите в Украйна
↑ Желев, Господин. Историческа и родова памет на село Владимирова, Добричко. Добрич, Метадор, 2005. с. "Пристигналите 167 семейства в Бесарабия се настанили на свободни, обезлюдени и пустеещи места. Те получили съдействието на руските власти и сравнително добре се устроил битово. Това подействало благоприятно на тези заселници, понеже едновременно с новите земи правителството им дало редица данъчни облекчения. След 4-5 години в Русия се сменя властта и част от тези привилегии, предимно данъчни, са отменени. Към всичко това, като прибавим, че главанските семейства трудно понасяли суровите климатични условия и носталгията по родния край, то по-голяма част от новозаселниците решили да се върнат обратно. Владимирово е заселено от тези главанци, които се завръщали от бежанския си поход, след 1834-1835.".
↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 април 2018. (на украински)

[1] Желев, Господин. Историческа и родова памет на село Владимирово, Добричко. Добрич, Матадор, 2005. с. Пристигналите 167 семейства в Бесарабия се настанили на свободни, обезлюдени и пустеещи места. Те получили съдействието на руските власти и сравнително добре се устроил битово. Това подействало благоприятно на тези заселници, понеже едновременно с новите земи правителството им дало редица данъчни облекчения. След 4-5 години в Русия се сменя властта и част от тези привилегии, предимно данъчни, са отменени. Към всичко това, като прибавим, че главанските семейства трудно понасяли суровите климатични условия и носталгията по родния край, то по-голяма част от новозаселниците решили да се върнат обратно. Владимирово е заселено от тези главанци, които се завръщали от бежанския си поход, след 1834-1835.".

[Информационен_портал_на_българите_в_Украйна,_Главани-2] а ^б ^в ^г Главани, Арцизски район // Информационен портал на българите в Украйна

[3] Желев, Господин. Историческа и родова памет на село Владимирова, Добричко. Добрич, Метадор, 2005. с. "Пристигналите 167 семейства в Бесарабия се настанили на свободни, обезлюдени и пустеещи места. Те получили съдействието на руските власти и сравнително добре се устроил битово. Това подействало благоприятно на тези заселници, понеже едновременно с новите земи правителството им дало редица данъчни облекчения. След 4-5 години в Русия се сменя властта и част от тези привилегии, предимно данъчни, са отменени. Към всичко това, като прибавим, че главанските семейства трудно понасяли суровите климатични условия и носталгията по родния край, то по-голяма част от новозаселниците решили да се върнат обратно. Владимирово е заселено от тези главанци, които се завръщали от бежанския си поход, след 1834-1835.".

[Linguistic_composition,_Odeska_oblast:_2001_census-4] „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 април 2018. (на украински)

[1]

[2]

[3]

[4]