Направо към съдържанието

Гина Кунчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гина Кунчева
майката на Васил Левски
Гина Кунчева с внука си Начо Андреев в 1876 година
Родена
1811/1812 г.
Починала
10 януари 1878 г. ( на 66/67 г.)
Семейство
СъпругИван Иванов
ДецаВасил Левски
Гина Кунчева в Общомедия

Гина Василева Караиванова-Кунчева е майката на видния български революционер Васил Левски.

Гина Караиванова е родена вероятно през 1811 или 1812 г. в Сопот в семейството на сопотненеца Васил Генчев Караиванов и карловката Евдокия Василева Караиванова. Според Мерсия Макдермот рождената година е 1805 г. Няма запазени писмени източници за точната дата на раждане както на нея, така и на съпруга ѝ. Приблизителната година определя племенникът ѝ Васил Караиванов в своите спомени и то спрямо приблизителната дата на раждане на съпруга ѝ[1]. На надгробния ѝ паметник е изписана годината 1810.

След трите кърджалийски погрома над Сопот (1794, 1801, 1807), от които последният е най-опустошителен, голяма част от населението на Сопот се изселва в Карлово. Поради изградената около него защитна стена градът не е засегнат от кърджалийските набези.

Семейство Караиванови се преселва в Карлово с четирите си деца: Генчо (1795 – 1865), Гана (1797 – ?), Христо (1800 – 1874) – по-късно се замонашва и приема името Василий и Гина (1805 – 1878). В Карлово се раждат още 5 деца: Атанас (1807 – 1877), Мария (1815 – ?), Дона (1818 – ?), Пею (ок. 1823 – 1865) и Петко (1825 – 1858).[2]

Васил Караиванов е златар по занятие и предава този занаят на сина си Атанас Караиванов.

Към 1830 г. (1827 според Васил Караиванов) Гина Караиванова се омъжва за бояджията на гайтани Иван Кунчев, преселник в Карлово от село Кочмаларе на 14-15-годишна възраст. Семейството има 5 деца: Ана (Яна) (1833 – 1913), Васил (1837 – 1873), Христо (1840 – 1870), Петър (1844 – 1881) и Мария (1847 – 1851).[3]

Съпругът Иван Кунчев умира около 1851 г. Гина Кунчева е жена с твърд характер и дава на децата си най-доброто възпитание и образование според възможностите си. Преживява смъртта на 3 от децата си – Мария, Христо и Васил. След инцидента в Сопот на 29 юни 1869 г., където местен човек познава в палтото на Левски своето, грабва го и после намира в него бунтовнически документи, Гина е разпитвана брутално от карловския мюдюрин. По негово нареждане е пускана в кладенеца на Иван Фурнаджиев, за да каже къде се крие синът ѝ. По-късно при молбата си до Найден Геров за настаняване на служба синът ѝ Петър пише доста неясното „Майка ми като се давила... само е останала сестра ми с четири момичета“.[4] Това става повод за по-късни спекулации, че Гина Кунчева завършва живота си със самоубийство. В последните си години се премества да живее при дъщеря си.

Гробът на Гина Кунчева в Карлово

Дочаква Освобождението от османско владичество. Умира около 10 януари 1878 г., вероятно от проблеми със сърцето, споменавайки на смъртния си одър дъщерите на Яна, които преди 3 месеца са избягали от Карлово заради турските зверства в Търново с думите:

„Децата, децата…“

Нейният гроб е в двора на църквата „Свети Николай“ в Карлово. На надгробния паметник е отбелязана погрешна година на раждане – 1810 г. тъй като той е поставен през 30-те години на ХХ век, без да са правени проучвания за рождената година. Семейният дом в Карлово днес е музей.

Имотът на семейство Караиванови в Сопот остава в наследство на по-големия брат на Гина Караиванова – архимандрит хаджи Василий, който поради монашеския си статут остава неженен и съответно без наследници, и така имотът преминава към най-малкия от братята, Петко. След неговата смърт, жена му – известната възрожденска учителка Неделя Петкова, учителства в други селища. Имотът минава към другия брат Атанас и последователно се владее от сина му Атанас (1855 – 1912), внука Васил (1894 – 1963) и т.н. Днес е на Васил Владимиров Караиванов.

На Гина Кунчева е наречена улица в квартал „Бъкстон“ в София (Карта).

  1. Караиванов, П. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. С., 1987, с. 64 – 65
  2. vlevskimuseum-bg.org
  3. www.vlevskimuseum-bg.org, архив на оригинала от 27 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170227220419/http://www.vlevskimuseum-bg.org/lev-rodoslovie.php, посетен на 20 февруари 2016 
  4. Караиванов, П. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. С., 1987, с.43 – 44