Гизелберт
| Гизелберт Gislebert de Lotharingie | |
| херцог на Лотарингия | |
 | |
| Роден |
между 885 г. и 900 г.
|
|---|---|
| Починал | 2 октомври 939 г.
|
| Религия | католицизъм |
| Семейство | |
| Род | Регинариди[1] |
| Баща | Регинхар I |
| Братя/сестри | Регинар II |
| Съпруга | Герберга Саксонска (928)[1] |
| Гизелберт в Общомедия | |
Гизелберт (II) от Лотарингия (на немски: Giselbert (II) von Lothringen; на френски: Gislebert de Lotharingie; * ок. 890; † 2 октомври 939) е от 928 г. херцог на Лотарингия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Регинар I (херцог на Лотарингия) от род Регинариди, който е син на Гизелберт (граф в Маасгау) и Ерменгарда, дъщеря на император Лотар I.
През 915 г. баща му умира и Гизелберт го наследява. Карл III назначава обаче Вигерих за пфалцграф. Гизелберт желае да има мощ като баща си. От 920 г. Гизелберт носи титлата princeps на Лотарингия и е във враждебни отношения с Карл III.
През 922/923 г. Карл III е свален и поддръжниците на Каролингите отиват към източнофранкския крал Хайнрих I, заради по-голяма сигурност от грабежните походи на унгарците и викингите. От 923 до 925 г. Лотарингия е завладяна от Източна Франкия и от 926 до 928 г. Еберхард от Франкония херцог на Лотарингия.
През 928 г. Гизелберт става херцог на Лотарингия и се жени същата година за Герберга, най-възрастната дъщеря на Хайнрих I и Матилда.
През 939 г. Гизелберт се присъединява към новия западнофранкски крал Лудвиг IV. Гизелберт се съюзява с Отовия по-малък брат Хайнрих и херцог Еберхард от Франкония (от род Конрадини) за въстание против Ото I. На 2 октомври 939 г. Гизелберт и Еберхард са победени от конрадинските графове Конрад Курцболд и Удо в битката при Андернах на Рейн. Еберхард пада убит в битката лично от Удо. Гизелберт се удавя в Рейн при опит да избяга. При обратното му пътуване Лудвиг IV взема със себе си Герберга, 26-годишната вдовица на Гизелберт и се жени за нея през 940 г.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Гизелберт има с Герберга децата:[2]
- Хайнрих († пр. 944), малолетен от 940 г. херцог на Лотарингия
- Хадвиг (умира млада)
- Алберада, ∞ граф Райналд от Руси (Roucy)
- Герберга (* 935; † сл. 978), ∞ 949 г. граф Алберт I от Вермандоа (* 915; † 8 септември 987), син на Херберт II
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gerd Althoff: Die Ottonen. Königsherrschaft ohne Staat. Kohlhammer, Stuttgart 2005, ISBN 3-17-018597-7.
- Helmut Beumann: Die Ottonen. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-014802-8
- Ernst Ludwig Dümmler: Giselbert von Lothringen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 196 – 198.
- Eduard Hlawitschka: Giselbert. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 414 f.
- Rudolf Schieffer: Die Karolinger. Kohlhammer, Stuttgart 2006, ISBN 3-17-019099-7
- Vita Johannis Gorziensis, MGH Scriptores 4, 368
- Genealogie des 11.Jh: vgl. MGH, Scriptores 2, 314
- Christian Settipani, La Préhistoire des Capétiens (Nouvelle histoire généalogique de l'auguste maison de France, vol. 1), Villeneuve d'Ascq, éd. Patrick van Kerrebrouck, 1993, 545 p. (ISBN 978-2-9501509-3-6)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б www.wikitree.com // Посетен на 8 юли 2019 г.
- ↑ Dukes of Brabant and Landgraves of Hesse: Brabant 1, genealogy.euweb.cz
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Giselbert, Herzog von Lothringen (915 – 939), Genealogie-Mittelalter
- Giselbert, Foundation for Medieval Genealogy: Lower Lotharingia Nobility, fmg.ac