Еберхард (Франкония)
| Еберхард Eberhard | |
| херцог на Франкония и Горна Лотарингия | |
| Роден |
885 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 октомври 939 г.
|
| Семейство | |
| Род | Конрадини |
| Баща | Конрад Стари |
| Майка | Глисмут |
| Братя/сестри | Конрад I |
Еберхард (на немски: Eberhard; * 885, † 2 октомври 939, Андернах) от род Конрадини, е от 918 г. херцог на племенното Херцогство Франкония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Конрад Стари († 906, от род Конрадини), херцог на племенното Херцогство Франкония, и Глисмут († 924), извънбрачна дъщеря на император Арнулф Каринтийски. Той е по-малкият брат на Конрад I Млади († 918), 910 г. херцог на Франкония, от 911 г. източнофранкски крал.
Еберхард е през 913 г. граф в Хесенгау и Перфгау, от 913 до 928 г. граф в Оберлангау, от 914 до 918 г. е маркграф и след това до 939 г. херцог на Франкония. От 926 до 928 г. той е едновременно херцог на Лотарингия. През 936 г. е truchsess и 938 г. пфалцграф, от 939 г. игумен на манастира „Св. Максимин“ в Трир.
Еберхард помага на брат си, когато е крал (911 – 918). Брат му Конрад на смъртното си легло (на 23 декември 918) му нарежда, да предаде лично кралските иинсигнии на Хайнрих. През май 919 г. Еберхард предава инсигниите в райхстага във Фритцлар на Хайнрих, и франките и саксите избират Хайнрих за крал. От 926 до 928 г. Хайнрих I дава на Еберхард също Херцогство Лотарингия.
След смъртта на Хайнрих I Еберхард има враждебни отношения с неговия син Ото I. През 938 г. той въстава заедно с по-големия полубрат на Ото, Танкмар, и новият херцог на Бавария, Еберхард (син на Арнулф I Лошия). След кратко примирие с Ото той се съюзява с Гизелберт от Лотарингия и Отовия по-малък брат Хайнрих за ново въстание. На 2 октомври 939 г. Еберхард и Гизелберт са победени от конрадинските графове Конрад Курцболд и Удо в битката при Андернах на Рейн. Еберхард пада убит в битката лично от Удо. Гизелберт се удавя в Рейн при опит да избяга.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Видукинд, Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey. Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit. Albert Bauer, Reinhold Rau. Darmstadt 1971, S. 1 – 183 (Freiherr-vom-Stein-Gedächtnisausgabe, Band 8).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gerd Althoff, Die Ottonen. Königsherrschaft ohne Staat. 2. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2005, ISBN 3-17-018597-7.
- Helmut Beumann, Die Ottonen. 5. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2000, ISBN 3-17-016473-2.
- Hagen Keller, Die Ottonen. Beck, München 2001, ISBN 3-406-44746-5.