Гигантски броненосец
Гигантски броненосец | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Уязвим[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||
(Kerr, 1792) | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
Гигантски броненосец в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Гигантският броненосец (Priodontes maximus) е вид бозайник от семейство Броненосцови (Dasypodidae).[2][3] Видът е уязвим и сериозно застрашен от изчезване.[4]
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Разпространен е в Аржентина (Салта, Сантяго дел Естеро и Чако), Боливия, Бразилия (Акри, Амазонас, Амапа, Гояс, Еспирито Санто, Мараняо, Мато Гросо, Мато Гросо до Сул, Минас Жерайс, Пара, Парана, Рондония, Рорайма и Токантинс), Венецуела, Гвиана, Еквадор, Колумбия, Парагвай, Перу, Суринам и Френска Гвиана.
Регионално е изчезнал в Уругвай.[4]
Обитава наводнени райони, гористи местности, места със суха почва, планини, възвишения, ливади, храсталаци и савани в райони с тропически и субтропичен климат, при средна месечна температура около 24,3 градуса.[5]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]На дължина достигат до 87,5 cm, а теглото им е около 40,6 kg. Имат телесна температура около 33,6 °C.[5]
Продължителността им на живот е около 15 години. Популацията на вида е намаляваща.[5]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Priodontes maximus (Kerr, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Priodontes maximus (Kerr, 1792) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
- ↑ Priodontes maximus (Kerr, 1792) // Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 1 февруари 2015.
- ↑ а б Priodontes maximus (Kerr, 1792) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
- ↑ а б в Priodontes maximus (Kerr, 1792) // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Wilson, Don E., and F. Russell Cole. Common Names of Mammals of the World, 2000.
- website, Mammal Species of the World, 1998.
- Wilson, Don E., and F. Russell Cole. Common Names of Mammals of the World. Washington, DC, USA, Smithsonian Institution Press, 2000. ISBN 1-56098-383-3. с. xiv + 204.
- Wilson, Don E., and DeeAnn M. Reeder, eds. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, 2nd ed., 3rd printing. Washington, DC, USA, Smithsonian Institution Press, 1993. ISBN 1-56098-217-9. с. xviii + 1207.
- Wilson, Don E., and DeeAnn M. Reeder, eds. Mammal Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, 3rd ed., vols. 1 & 2. Baltimore, Maryland, USA, Johns Hopkins University Press, 2005. ISBN 0-8018-8221-4. с. 2142.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Priodontes maximus (Kerr, 1792) // National Center for Biotechnology Information/Taxonomy Browser. Посетен на 7 юни 2015. (на английски)
- Priodontes maximus (Kerr, 1792) // Global Biodiversity Information Facility. Посетен на 9 юни 2015. (на английски)
- Priodontes maximus (Kerr, 1792) // Fossilworks. Архивиран от оригинала на 2016-03-08. Посетен на 6 юни 2015. (на английски)
|