Георги Шабов
| Георги Шабов | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Георги Пенков Шабов, с псевдоним Йонко, е български партизанин (Горнооряховски партизански отряд[1]), единственият жител на село Караисен, участвал в партизанското движение в България по време на Втората световна война.[2]
Извършва нелегална дейност, поддържа връзка със съмишленици като Сава Дълбоков (Кольо), Тодор Моллов (Сенко), Александър Гечев (Методий), Сава Друмев (Мартин), Надя Панайотова (Радка), Константин Христов (Бойко).[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Шабов е роден в село Караисен, община Павликени. Израства в средно статистическо селско семейство с отявлени леви идеи. Завършва основното си образование в ОУ „Х. Димитър и Ст. Караджа“ в селото, след което продължава средното си образование като частен ученик в гимназията в град Павликени. Започва военната си служба в 4-ти инженерен полк в Плевен, където завършва технически курс за мотори с вътрешно горене, а впоследствие е преместен в Павликени. Работи като оксиженист и шлосер, а в Караисен за кратко и като келнер.
- Ранна нелегална дейност
През 1942 г., още по време на казармения му период, Шабов, заедно с други младежи и съмишленици, организират саботаж на телефонна линия, строяща се за нуждите на германските войски в град Ямбол. По същото време, заедно с Георги Александров от Луковит, създава група, която редовно предава оръжие и боеприпаси на Горнооряховския партизански отряд. През 1943 г. поема ръководството на Работническата младежка организация (РМС) и убеждава една от сестрите си да открият нелегална квартира в дома ѝ. След провал в организационната дейност в селата Батак и Сломер, през пролетта на 1944 г. Шабов преминава в нелегалност.[4]
- Партизански отряд
През пролетта на 1944 г. Шабов се присъединява към Горнооряховския партизански отряд, зачислен е като заместник отдельонен командир.[5] Обучава партизани по военно дело. Участва в следните акции на отряда:[6]
- акция на 5 май 1944 г. в с. Горски Сеновец;
- снабдителна акция в мелница източно от гр. Стражица;
- „голямата отбранителна акция“ в края на май 1944 г. – битка на отряда срещу войска, жандармерия, полиция и горнооряховска авиация в Стражишките гори. В тази битка, по сведения, е сред малцината, останали до последно в опит да задържат изпратената войска, докато останалите от отряда се опитват да се изтеглят.[7]
- Залавяне и разстрелване
На 30 май 1944 г. Шабов, тежко ранен и предаден за обявена парична награда, е заловен и впоследствие подложен на няколкодневни жестоки мъчения в село Камен и гр. Стражица.[8] Въпреки това 23-годишният младеж не предава другарите си по идеи и заплаща с живота си. Разстрелян е на 11 юни и е погребан в масов гроб заедно с други партизани от отряда.[9]
След 9 септември 1944 г. убитите са разпознати от близки и роднини и са положени в ковчези и погребани в местността Тасладжъ, но по-късно са пренесени по родните им места. До 90-те години на XX век Георги Шабов е погребан в двора на ОУ „Х. Димитър и Ст. Караджа“ в с. Караисен, а след това тленните му останки са пренесени в гробищния парк на селото.
Посмъртно признание
[редактиране | редактиране на кода]След 9 септември 1944 г., под ръководството на Отечествения фронт и на БКП, Георги Пенков Шабов е провъзгласен и признат за герой, като борец за свобода, пожертвал живота си в името на партията и народа.[10]
- През 1948 г., по партийна инициатива и с гражданска подкрепа, на мястото на гроба му в двора на ОУ „Х. Димитър и Ст. Караджа“ е поставен бюст-паметник. През 90-те години на ХХ век, заради оскверняването на бюста, близките вземат решение тленните му останки от двора на училището да бъдат преместени и погребани в гробищния парк на Караисен.
- В Павликени Шабов е обявен за патрон на военното поделение и с министерска заповед е зачислен в неговите списъци за вечни времена. В негова чест за известен период от време в поделението е създаден кът.
- През 1952 г., в знак на признателност от името на българския народ, правителството на Народна република България връчва на семейството на Шабов грамота със значка, подписана от министъра на народната отбрана ген.-полк. Петър Панчевски.
- През 1970 г., пред СПУ „Бачо Киро“ – Павликени е поставена скална морена от гранит, на която са вписани имената на възпитаниците на Павликенската гимназия, в това число и на Георги Шабов, загинали в антифашистката борба.
- През 1973 г. родната къща на Георги Шабов в Караисен е превърната в музей, който функционира до 90-те години на ХХ век.
- В знак на признателност към него и делото му, земеделската кооперация и детската градина в село Караисен, за определен период от време, носят името „Георги П. Шабов“.[11]
- Името „Г.П.Шабов“ е изписано на паметна плоча в центъра на село Караисен, редом до други убити и загинали в името на Родината.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Горнооряховски отряд“ от Кирил Косев, Военно изд. 1977 г.
- ↑ „Карайсен“ (селищна монография), Димитър Хаджийски и Михаил Курдов, Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“, В. Търново, 2001 г.
- ↑ „Антифашистка борба“, Сава Дълбоков, 2014 г.
- ↑ „Години на проверка“ от Петър Панайотов, „Партиздат“, 1982 г.
- ↑ „По стъпките на горнооряховския партизански отряд“ от Петко Игнатов, Военно издателство, 1984 г.
- ↑ „Страници от въоръжената борба против фашизма в Търновски окръг“ от Никола Ирибоджаков, БКП, 1957 г.
- ↑ „С вяра в хората“ от Сава Дълбоков, Партиздат, 1981 г.
- ↑ „Славеите отлетяха с обгорени крила“ от Константин Христов, Партиздат, 1985 г.
- ↑ „Последна капка кръв“ от Константин Христов, Военно издателство, 1974 г.
- ↑ „Сърцето остава“ от Кинка Константинова, военно издателство, 1987 г.
- ↑ „Оръжието на българския народ през вековете“ от Никола Кълнъков, Военно издателство, 1984 г.