Георги Филипчев
| Георги Филипчев | |
| български революционер | |
 Георги Филипчев в сградата на Военния съд в Солун, април - май 1903 година. Снимка от полицейското му досие, дело на Пол Зепджи | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
| Георги Филипчев в Общомедия | |
Георги Ефтимов Филипчев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Филипчев е роден 20 април 1879 година в Охрид, тогава в Османската империя. Завършва VI гимназиален клас на Солунската българска мъжка гимназия. Още като малък влиза във ВМОРО, както сам се описва като „деятелен работник за защита на българското национално и просветно дело в тогава поробена Македония“. Преди Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година Филипчев 8 месеца е началник на въстаническите групи в Охрид и работи под прякото началство на ръководителите на Охридската революционна околия Иван Нелчинов, Антон Кецкаров и Лев Огненов. През пролетта на 1903 година подпомага гемиджиите и след Солунските атентати е арестуван и мъчен в Беяс куле и Еди куле. Осъден е на 12 години заточение и изпратен на Родос. След амнистия е освободен и отново се занимава с революционна дейност. По време на Балканската война е заловен от новите сръбски власти и хвърлен в затвора. В 1915 година бяга в Свободна България и като доброволец участва в Първата световна война.[2]
На 13 февруари 1943 година, като жител на Охрид, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България. В молбата си пише: „И сега, когато лъчезарното слънце на свободата огря поробените до вчера краища на майката родина, не жала вече за нищо, защото видях осъществяващ се идеалът ми – единна, обединена България!“.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 44.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 45.
