Георги Белчев
| Георги Белчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1868 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Георги Парясков Белчев (изписване до 1945 година: Георги Бѣлчевъ) е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Белчев е роден в 1868 година[2] в разложкото градче Мехомия, тогава в Османската империя, днес Разлог, България. Присъединява се към ВМОК. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. Взима участие в нападението на четата на Петър Каназирев над Белица през септември 1903 година. Участва и в последвалото сражение с войска в помощ на четата на полковник Анастас Янков. След въстанието продължава да се занимава с революционна дейност до освобождението на Разлога през Балканската война в 1912 година.[1]
На 7 април 1943 година, като жител на Разлог, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 114.
- ↑ Към 7 април 1943 година е на 75 години.
