Георги Атанасов (живописец)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.
Георги Атанасов | |
български живописец | |
Роден |
село Гирен (дн. село Белозем), Османска империя |
---|---|
Починал | 1951 г.
|
Националност | България |
Академия | Държавно рисувално училище |
Учители | Ярослав Вешин Карл фон Маар |
Професия | живописец |
Георги Георгиев Атанасов е български художник – живописец. В картините си той предсъздава лика на българското село като рисува предимно пасторални пейзажи и портрети.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Атанасов е роден на 18 януари 1874 година в пловдивското село Гирен, тогава в Османската империя, днес село Белозем, България. През 1902 г. завършва Държавното рисувално училище, специалност „Живопис“ в класа на Ярослав Вешин. От 1909 година специализира в Мюнхен в класа по живопис на проф. Карл фон Маар.[2]
След около две години се завръща в България. Наред с изявите си на художник е учител по рисуване в различни училища. Преподавал е в Хасково, Пазарджик, Белозем, Пловдив. Пенсионира се през 1934 година. Активно участва в дейността на Дружеството на южнобългарските художници, на което е и председател. Излага в две изложби на съюза „Лада“ – Белград (1904) и София (1906) и в общите художествени изложби на Съюза на художниците. Публикувал е и художествена критика, най-вече за пловдивски художници.
Атанасов е създател на портрети, пасторални пейзажи и фигурални композиции. Участва в общи художествени изложби. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия и Пловдивската градска художествена галерия[1], Русия и частни лица[2].
По-известни творби
[редактиране | редактиране на кода]- „Димитър Берберов“ – 1922 г.
- „Костаки Пеев“ – 1928 г.
- „Залез над Пловдив“ – 1936 г.
- „Из Калофер“ – 1936 г.
- „Автопортрет“ – 1940 г.
- „Кооперативна жътва“ – 1947 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Преоткриване на самобитния художник Георги Атанасов, архив на оригинала от 24 юни 2020, https://web.archive.org/web/20200624230207/https://sofiapress.com/preotkrivane-na-samobitniq-hudojnik-georgi-atanasov/, посетен на 22 юни 2020
- ↑ а б Георги Атанасов в ArtPrice.bg // Посетен на 18 януари 2015.
- Българските художници и Мюнхен. Модерни практики от средата на 19 до средата на 20 век, с. 122