Направо към съдържанието

Георгиос Константинидис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георгиос Константинидис
Γεώργιος Κωνσταντινίδης
гръцки историк
Роден
1853 г.

Учил вАтински университет
Научна дейност
ОбластИстория
„Омирова теология“, 1876 г. от Георгиос Константинидис Македонец

Георгиос Константинидис (на гръцки: Γεώργιος Κ. Κωνσταντινίδης) е виден гръцки историк от XIX век.

Константинидис е роден в македонския град Негуш (Науса) през 1853 година. Учи литература в Атина и Германия. Работи като директор на пловдивското училище Зарифио, на Търговското училище на Халки и три пъти е куратор на Националната библиотека в Атина между 1890 и 1904 година. От 1905 до 1915 година работи като съветник на съда.[1]

През 70-те години участва в дейността на Асоциацията за разпространението на гръцките писмена заедно с основателя ѝ Григориос Пападопулос и други македонци, като Петрос Занос, Анастасиос Пихеон, Маргаритис Димицас и други.[2]

Автор е на богато литературно и историческо творчество:

  • Ομηρική θεολογία, 1876 (Омирова теология)
  • Ιστορία των Αθηνών από Χριστού γεννήσεως μέχρι του έτους 1821, 1887 (История на Атина от Рождество Христово до 1821 година)
  • Πλατωνικοί Διάλογοι, 1888 (Платонически диалози)
  • Τα αίτια της πτώσεως της Βυζαντινής Αυτοκρατορίας, 1891 (Причините за падането на Визнатийската империя).[1]

Датата и мястото на смъртта му са неизвестни.[1]

  1. а б в Κωνσταντινίδης, Γεώργιος Κ., 1853- // biblionet.gr. Посетен на 29 юни 2014.
  2. Πέτρος Ζάνος (1817 – 1884) // meleniko.gr. Посетен на 29 юни 2014.