Генерал Белграно (лек крайцер, 1938)

„Генерал Белграно“ ARA General Belgrano (C-4); ex. USS Phoenix (CL-46)
Лекият крайцер „Генерал Белграно“
Емблема
Флаг	САЩ  Аржентина
Клас и тип	Лек крайцер от типа „Бруклин“
Производител	New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ
Служба
Поръчан	22 август 1934 г.
Заложен	15 април 1935 г.
Спуснат на вода	12 март 1938 г.
Влиза в строй	1 февруари 1939 г. от Аржентина на 5 декември 1951 г.
Потънал	Потопен на 2 май 1982 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Пристанище на домуване	Пуерто Белграно
ИМО номер	C-4
Водоизместимост	10 800 t (стандартна); 12 500 t (пълна)
Дължина	185,4 m
Дължина по водолинията	182,9 m
Ширина	21,0 m
Газене	7,3 m
Броня	пояс: 127 mm на обшивка от 16 mm; барбети: 152 mm; палуба: 44,5 – 51 mm; кули: 165 mm (фронт); 51 mm (покрив); 76 – 38 mm (бордове); бойна рубка: 127 mm
Задвижване	4 парни турбини General Electric; 8 водотръбни котли Babcock & Wilcox
Мощност	100 000 к.с. (74,6 МВт)
Движител	4 гребни винта
Скорост	32,5 възела (60,2 km/h)
Далечина на плаване	7600 мили при 15 възела ход; Запас гориво: 2200 t
Екипаж	1200 души
Кръстен в чест на	град Финикс в Аризона, САЩ и един от основателите на Аржентина – генерал Мануел Белграно
Въоръжение
Артилерия	3x3 152 mm;
Зенитна артилерия	8x1 127 mm; 8x2 20 mm
Ракетно въоръжение	2×4 ЗРК Сий Кет
Самолети	2 вертолета
„Генерал Белграно“ в Общомедия

Разположението на флотите, 1 – 2 май 1982 г. в Южния Атлантик, английска схема.

Генерал Белграно (на испански: ARA General Belgrano (C-4)) е аржентински лек крайцер от типа „Бруклин“ на ВМС на САЩ. Бивш американски крайцер – „Финикс“ (на английски: USS Phoenix (CL-46)) участвал във Втората световна война, потопен през май 1982 г. от британска подводница в хода на Фолкландската война. Потопяването на крайцера предизвиква широк международен отзвук.

История на службата

„Генерал Белграно“ е спуснат на вода в САЩ през 1938 г. с името „Финикс“. Крайцерът е в залива на Пърл Харбър по време на нападението на японската авиация на 7 декември 1941 г. Впоследствие участва в бойните действия в Тихия океан. След края на Втората световна война „Финикс“ е изваден от състава на ВМС на САЩ, и на 12 април 1951 г. е продаден на Аржентина за 7,8 млн. щатски долара. В аржентинските ВМС крайцерът получава името „17 октомври“, а през 1956 г. е преименуван на „Генерал Белграно“, в чест на генерал Мануел Белграно, участвал в войната за независимост от Испания през XIX век.

Гибел

Крайцерът „Генерал Белграно“ влиза в състава на аржентинската оперативна група, която на 26 април 1982 г. отплава от Ушуая към приближаващия Фолкландските острови британски флот.

На 30 април групировката е открита от британската атомна подводница „Конкърър“ (на английски: Conqueror – „Завоевател“), патрулираща в района на островите.

На 1 май подводницата незабелязано се приближава към аржентинската група. Към този момент аржентинските кораби се намират отвъд пределите на 200-милната (370 km) военна зона, обявена от Великобритания (и е направено официално заявление за това, че всеки аржентински кораб в тази зона ще бъде потопен). Независимо от това, британците разглеждат групата като представляваща заплаха за своя флот. След консултация с министрите на своя кабинет, Маргарет Тачър лично дава разпореждане за атака над корабите на противника.

На 2 май 1982 г. в 15 часа 57 минути подводницата „Конкърър“ изстрелва 3 торпеда, 2 от които уцелват „Генерал Белграно“. Счита се, че основната част от загиналите членове на екипажа са в резултат на взрива на едно от торпедата. Пожар няма, но крайцерът остава без електроенергия. В 16 часа 24 минути аржентинския капитан Ектор Бонсо издава заповед на екипажа да напусне кораба. Според официалната версия, съпровождащите кораби – разрушителите „Иполито Бушар“ и „Пиедрабуена“, в гъстата мъгла губят визуален контакт с крайцера и не успяват да организират търсене и преследване на подводницата „Конкърър“.

Жертви

При потопяването на крайцера „Генерал Белграно“ загиват 323 души, което е около половината от всички човешки загуби на Аржентина във Фолкландската война. В много източници се среща цифрата 368 загинали, но тя не отговаря на действителността. Непосредствено след потопяването фигурират още по-големи цифри: например, съветският вестник „Правда“, на 5 май 1982 г., пише, че от 1042 члена на екипажа на крайцера са спасени само 400, но спасителните работи продължават.

Резонанс

Британската преса съобщава за потопяването на „Генерал Белграно“ като за първата голяма победа на британските сили в започналата война (активните бойни действия в района на Фолкландските острови започват на 1 май). В Аржентина това събитие предизвиква шок. След трагедията от 2 май, аржентинския флот фактически е изваден от войната, поради опасения от нови загуби и напълно бездейства.

Много наблюдатели подлагат Великобритания на критика за това, че крайцерът е потопен отвъд пределите на 200-милната зона, обявена от тях самите (и която сама по себе си, вероятно, е нарушение на международните правови норми за водене на военни действия в морето). Също има и версия, че потопяването е извършено с цел срив на мирните инициативи на перуанския президент Белаунде Тери, но на официално ниво тази версия се отрича. През 1994 г. министерството на отбраната на Аржентина признава потопяването за „незабранен акт на война, без криминална отговорност“. Независимо от това, през 2000 г., Аржентина се обръща към Европейският съд по правата на човека в Страсбург с жалба относно незаконността на действията на Великобритания в случая с „Генерал Белграно“, но получава отказ по давност.

Историческо значение

Потопяването на крайцера „Генерал Белграно“ е първото потопяване на надводен кораб от атомна подводница и вторият случай на потопяване на кораб от подводница след Втората световна война.

По броя на човешките жертви, потопяването на „Генерал Белграно“ е най-голямата трагедия в най-новата история на Аржентина.

Потопяването на крайцера по време на завръщането му към своята база (по други данни, той се разгръща за нанасяне на удар по английския флот) се разглежда от аржентинската общественост като военно престъпление.

Литература

• Грановский Е.А. Флот и Фолкленды: Архипелаг раздора. История Англо-аргентинского военного конфликта 1982 года. – [б. м.] : Издательские решения, 2022. – ISBN 978-5-0056-4283-7
• Коваленко В. А., Остроумов М. Н. Справочник по иностранным флотам. Москва, Военное издательство МО СССР, 1971.
• Лосев Е.Ф. Англо-аргентинский конфликт 1982 года. Монография.— Калининград: Балтийский ВМИ им. адмирала Ф.Ф. Ушакова, 2006.
• Bonzo H. 1093 Tripulantes del Crucero ARA General Belgrano.— Buenos Aires, 1992.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25.

Външни препратки

• BROOKLYN light cruisers (1938 – 1939) ((en))
• Лёгкие крейсера типа „Бруклин“ ((ru))
• «Десять мифов и заблуждений о потоплении крейсера „Генерал Бельграно“» ((ru))
• «323 героя Бельграно» (поимённый список погибших при потоплении крейсера) Архив на оригинала от 2007-05-10 в Wayback Machine. ((es))
• Asociación Amigos del Crucero General Belgrano. Accessed 2011-01-08. ((en))
• Vice Admiral Sir Tim McClement Interview „Why we sank the Belgrano“ on BBC radio 4 ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Генерал Белграно (лек крайцер, 1938)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Генерал Бельграно (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​