Направо към съдържанието

Трета индо-пакистанска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трета индо-пакистанска война
Индо-пакистански конфликт
Военните части и движенията им по източния фронт на войната.
Военните части и движенията им по източния фронт на войната.
Информация
Период3 – 16 декември 1971 г.
РезултатИндийска победа
ТериторияНезависимост на Източен Пакистан (Бангладеш)
Страни в конфликта
 Индия
Временно правителство на Бангладеш
 Пакистан
Командири и лидери
Индира Ганди
Варахагири Венката Гири
Джагдживан Рам
Яхя Хан
Нурул Амин
Гул Хасан Хан
Абдул Хамид Хан
Сили
825 000 – 860 000 войници
180 000 мукти бахини
350 000 – 365 000 войници
35 000 разакари
Жертви и загуби
2500 – 3843 убити
9851 – 12 000 ранени
45 самолета
80 танка
1 фрегата
9000 убити
25 000 ранени
93 000 пленени
2 разрушителя
1 миночистач
1 подводница
3 патрулни катера
7 канонерски лодки
75 самолета
200 танка
Трета индо-пакистанска война в Общомедия

Третата индо-пакистанска война е въоръжен конфликт, воден между Индия и Пакистан в периода 3 – 16 декември 1971 г. Избухва по време на войната за независимост в Източен Пакистан и завършва с капитулирането на пакистанските сили в Дака. Военните действия започват с предварително въздушно бомбардиране на 11 индийски военновъздушни бази (операция „Чингис хан“), при което Индия се включва във войната за независимост в Източен Пакистан на страната на бенгалските националистически сили (мукти бахини). Продължила само 13 дни, това е една от най-кратките войни в историята.[1][2]

По време на войната, въоръжените сили на Индия и Пакистан се сражават едновременно на два фронта: източен и западен. Войната приключва, след като Източното командване на пакистанските въоръжени сили подписва капитулацията си[3][4] на 16 декември 1971 г. в Дака. Тази дата бележи и образуването на Източен Пакистан в нова независима държава – Бангладеш. Тя се бори за независимостта си от Пакистан още от началото на годината. Над 90 000[5] пакистански служители са пленени от индийската армия. От тях, между 79 600 и 81 000 са униформени военни,[5][6][7] а останалите са цивилни – роднини на военните или техни колаборационисти.[5][8][9][10]

Пакистанските войски и подкрепящите ги ислямистки групировки извършват геноцид срещу местното бенгалско население, избивайки между 300 хиляди и 3 милиона цивилни в Бангладеш.[11][12][13][14] В резултат на конфликта, между 8 и 10 милиона души напускат страната, търсейки убежище в Индия.[15]

  1. India: Easy Victory, Uneasy Peace // Time. 27 декември 1971.
  2. World's shortest war lasted for only 45 minutes // Pravda, 10 март 2007.
  3. Azhar, M. u. R., Masood, S., & Malek, N. M. (2018). Conflict and Development: A case study of East Pakistan Crisis, 1971. International Journal of Research and Innovation in Social Science, 2(9).
  4. 1971 War: 'I will give you 30 minutes' // Архивиран от оригинала на 6 декември 2010. Посетен на 14 април 2011.
  5. а б в Orton, Anna. India's Borderland Disputes: China, Pakistan, Bangladesh, and Nepal. Epitome Books, 2010. ISBN 9789380297156. с. 117. Посетен на 10 март 2016.
  6. Mainsprings of Indian and Pakistani Foreign Policies – S. M. Burke. 1974. ISBN 9780816607204. Посетен на 27 юли 2012.
  7. Bose, Sarmila. The question of genocide and the quest for justice in the 1971 war // Journal of Genocide Research 13 (4). November 2011. DOI:10.1080/14623528.2011.625750. с. 398. Архивиран от оригинала на 2017-10-10.
  8. Jamaat claims denied by evidence // THE DAILY STAR, 28 февруари 2008. Посетен на 10 март 2016.
  9. Haqqani, Hussain. Pakistan: Between Mosque and Military. United Book Press, 2005. ISBN 978-0-87003-214-1., Chapter 3, p. 87.
  10. Burke, Samuel Martin. Mainsprings of Indian and Pakistani Foreign Policies. University of Minnesota Press, 1974. ISBN 978-0-8166-5714-8. с. 216.
  11. Totten, Samuel. Plight and Fate of Women During and Following Genocide. Transaction Publishers, 2012. ISBN 9781412847599. с. 55. Посетен на 8 март 2016.
  12. Myers, David G. Exploring Social Psychology 4E. Tata McGraw-Hill Education, 2004. ISBN 9780070700628. с. 269. Посетен на 8 март 2016.
  13. Consulate (Dacca) Cable, Sitrep: Army Terror Campaign Continues in Dacca; Evidence Military Faces Some Difficulties Elsewhere, 31 март 1971, Confidential, p. 3
  14. Kennedy, Senator Edward, „Crisis in South Asia – A report to the Subcommittee investigating the Problem of Refugees and Their Settlement, Submitted to U.S. Senate Judiciary Committee“, 1 ноември 1971, U.S. Govt. Press, p. 66.
  15. Rummel, Rudolph J., "Statistics of Democide: Genocide and Mass Murder Since 1900", ISBN 3-8258-4010-7, Chapter 8, Table 8.2 Pakistan Genocide in Bangladesh Estimates, Sources, and Calculations