Гервасий Сливенски
| Гервасий | |
| български православен духовник | |
 Митрополит Гервасий. Фото Иван Карастоянов | |
| Роден |
1838 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Гервасий в Общомедия | |
Гервасий е висш български православен духовник, митрополит, общественик и дарител.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1838 г. в Габрово със светското име Генчо Георгиев. През 1854 г. заминава за Света гора и постъпва като послушник в Хилендарския манастир, където в 1858 г. приема монашеско подстрижение. През 1859 г. е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да следва в гръцкото духовно-монашеско училище в Карея. През 1867 г. става игумен на Араповския манастир „Света Неделя“. Служи 6 години, като открива и ръководи неделно училище и често дава убежище на Васил Левски, Георги Бенковски и други революционери. През 1873 г. Панарет Пловдивски го взема за свой викарен левкийски епископ. През ноември 1880 г., епископ Гервасий тържествено препогребва костите на Хаджи Димитър в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“ в с. Аджар[1][2]. В Пловдив остава 10 години.
По време на Априлското въстание митрополит Панарет заедно с архимандрит Методий Кусев е повикан от екзарх Антим в Цариград и в епархията остава епископ Гервасий Левкийски, който я управлява в тежките месеци след разгрома на бунта.[3] Епископ Гервасий описва зверствата на османците пред дошлата в митрополията в Пловдив европейска комисия.[4]
Гервасий е избран за Сливенски митрополит през 1897 г. Като такъв развива благотворителна дейност, като изпраща на обучение способни младежи в Русия. Известен е като славянофил.
Умира през 1919 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ в-к „Марица“, бр. 234, 11 ноември 1880 г.
- ↑ „Кадрафил – върхът на безсмъртието“. Състав. Радка Колева и др.; Ред. Денчо Владимиров; Предг. Пламен Павлов. Пловдив, 2009, ISBN 978-954-9498-22-6.
- ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 27.
- ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 28.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Беседа послание към богохранимото папство в богомвреверенната нам Сливенска епархия, 1901 г., Сливен, в-к „Българско знаме“.
- До всеблагоговейните архиерейски наместници, благоговейните енорийски свещеници и благочестивите християни в Богоспасяемата Сливенскаепархия", обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.
- Негово Блаженство Йосиф І, български екзарх, обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тихова Надежда, Одеждите на митрополит Гервасий в изложба „Култ и обреди през вековете“ в музея, 100 вести, 20 юни 2013 г., стр. 1 и 8 Архив
- Колева Елена, Двама изявени висши български духовници и Сливенски митрополити – Гервасий и Иларион, са свързани с Габровско, 100 вести – Християни, 20 октомври 2013 г., Архив
-
Гервасий Левкийски, Пловдив, 2 юли 1882 г. Фото Георги Данчов -
Гервасий Левкийски, София, 1883 г. Фото Тома Хитров и Йосиф Буреш -
Гервасий Левкийски в 1883 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
