Направо към съдържанието

Галин Тиханов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Галин Тиханов
български и британски литературен историк
Роден
12 юни 1964 г. (60 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология, културология
Работил вЛанкастърски университет
Манчестърски университет
Лондонски университет
Публикации„The master and the slave“ (2000)

Галин Василев Тиханов е български литературен историк, специалист по сравнително литературознание и историк на идеите, член на Британската академия.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е 12 юни 1964 година в Ловеч. Завършва езиковата гимназия „Екзарх Йосиф I“ в родния си град в 1983 година,[3] след което става бакалавър по английска филология и културология в Софийския университет (1988), магистър по славистика в Софийския университет (1990), доктор по филология в Софийския университет с докторат „Жанр и жанрово съзнание на ранния български модернизъм“ (1996) и по философия в Оксфордския университет, с докторат „Бахтин и Лукач: теорията на романа като социална философия“) (1998).

Професионално развитие

[редактиране | редактиране на кода]

Старши изследовател е по руска и германска история на идеите в Колежа Мъртън, Оксфорд (1997 – 2000), професор по сравнително литературознание в Ланкастърския университет, Англия (2003 – 2007), професор по история на идеите в Манчестърския университет, където е съдиректор на Изследователския институт за постпросвещенски култури (2007 – 2011), професор по сравнително литературознание в Лондонския университет „Кралица Мери“ (от септември 2011).

Член е също на издателските съвети на „Манчестър Юнивърсити Прес“, „Аркадия“, „Къмпаратив Критикъл Стадис“, „Славоника“, „Примерялна Книжевност“, „Брил Болкан Стадис“ и „Дъръм Модър Лангуидж Сириес“.

Печелил е изследователски стипендии на Фондация „Александър фон Хумболд“, Фондация „Джордж Сорос“, „Визеншафтсколег цу Берлин“ и „Колегиум Будапест“.

Бил е гост-професор по сравнително литературознание в Университета Йейл (2007) и по история на идеите в Университета на Санкт Гален (2011).

Съставител е на специалния брой на „Хистъри ъв Фотографи“ (2000), посветен на визуалната култура и фотография на руския авангард.[4] Неговите статии по руска, немска и централноевропейска литература са излизали в „Оксфорд Джърман Стадис“, „Оксфорд Славоник Пейпърс“, „Станфърд Славик Стадис“, „Есейс ин Поетикс“, „Модърн Лангуидж Ривю“, „Германо-Славика“, „Таймс Литарари Сапълмънт“, „Новое литературное обозрение“ и другаде.

Главен редактор, заедно с Морис Славински, на „Ню Къмпарисън“, списанието на Британската асоциация за сравнително литературознание.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Монографии

[редактиране | редактиране на кода]
  • Галин Тиханов, Тълкувания: Текстове върху българската литература след Възраждането (Унив. изд-во „Св. Климент Охридски“; Съюз на филолозите българисти), С., 1994.[5]
  • Галин Тиханов, Жанровото съзнание на кръга „Мисъл“: към културната биография на българския модернизъм / Цикъл „Академия“ (изд. ЕТ „Кирил Маринов“), С., 1998.[6]
  • Galin Tikhanov, The master and the slave: Lukács, Bakhtin, and the ideas of their time / Oxford (Clarendon Press); New York (Oxford University Press), 2000.[7]
  • Galin Tihanov, „The Birth and Death of Literary Theory: Regimes of Relevance in Russia and Beyond“, Stanford, California: Stanford University Press, 2019.[8][9]
  • Галин Тиханов, Световна литература. Космополитизъм. Изгнание. Избрани статии и интервюта. София: Кралица Маб, 2022.

Сборници със студии

[редактиране | редактиране на кода]
  • Galin Tihanov, Narrativas do exílio: cosmopolitismo além da imaginação liberal, São Carlos – SP: Pedro & João Editores, 2013.[10]

Редакторство и съставителство

[редактиране | редактиране на кода]
  • Materializing Bakhtin: the Bakhtin circle and social theory / edited by Craig Brandist and Galin Tihanov. Houndmills, Basingstoke, Hampshire; New York (Palgrave in association with St. Antony's College), Oxford, 2000.
  • The Bakhtin Cicrle: In the Master’s Absence, (co-editor and contributor), Manchester and New York: Manchester University Press, 2004.
  • A Companion to the Works of Robert Musil, (co-editor and contributor). Rochester, NY: Camden House, 2007.
  • Gustav Shpet’s Contribution to Philosophy and Cultural Theory, (editor and contributor). West Lafayette, IN: Purdue University Press, 2009.
  • Critical Theory in Russia and the West, (co-editor and contributor). London and New York: Routledge, 2010.
  • History of Russian Literary Theory and Criticism: The Soviet Age and Beyond, (co-edited with Evgeny Dobrenko). Pittsburgh: University of Pittsburgh Press, 2011.[11][12]
  • Enlightenment Cosmopolitanism, (co-editor with David Adams). Oxford: Legenda, 2011.[13]

Автор и съавтор е на множество научни статии.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Queen Mary academics elected to the British Academy, сайт на Университета „Куин Мери“, 23 July 2021.
  2. ↑ The British Academy elects 84 new Fellows recognising outstanding achievement in the humanities and social sciences, сайт на Британската академия, 23 July 2021.
  3. ↑ Випуск 1983, блог на Гимназията за чужди езици „Екзарх Йосиф I“.
  4. ↑ History of Photography, Volume 24, Issue 4 (2000): Russian Avant-Garde Visual Culture and Photography 1910s–1930s .
  5. ↑ Бойко Пенчев, „Иде ли неоконсерватизмът?“, рец. в Бойко Пенчев, „Тъгите на краевековието", 1998 г.
  6. ↑ Милена Кирова, „Анти-Пепеляшка“, рец. в „Култура“, бр. 5 (2065), 5 февруари 1999 г.
  7. ↑ Владимир Сабоурин, „Господарят и робът при Галин Тиханов“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., рец. в „Литературен вестник“, бр.32, 09.10.2002.
  8. ↑ Владимир Сабоурин, „Произход на руската литературна теория на Галин Тиханов“, Портал Култура, 23.08.2019.
  9. ↑ Best Book in Literary Studies, Book Prize Winners for 2020, American Association of Teachers of Slavic and East European Languages (AATSEEL).
  10. ↑ Владимир Сабоурин, „Към историята на победените. Тиханов в Бразилия“ Архив на оригинала от 2013-12-13 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 39, 2013, с. 9, 11.
  11. ↑ Представяне на сборника History of Russian Literary Theory and Criticism: The Soviet Age and Beyond Архив на оригинала от 2013-04-23 в Wayback Machine. на сайта на издателство University of Pittsburgh Press.
  12. ↑ Съдържание на сборника History of Russian Literary Theory and Criticism: The Soviet Age and Beyond Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. на сайта на издателство University of Pittsburgh Press.
  13. ↑ Представяне на сборника Enlightenment Cosmopolitanism Архив на оригинала от 2013-01-11 в Wayback Machine. на сайта на издателство Legenda.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Интервюта
Статии и студии
Други
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Галин_Тиханов&oldid=12212191“.