Габагиб
Габагиб غَبَاغِب | |
— Град — | |
Страна | Сирия |
---|---|
Надм. височина | 710 m |
Население | 11 802 души (2004) |
Часова зона | UTC+2:00 |
Габагиб в Общомедия |
Габагиб (на арабски: غَبَاغِب) е град в Южна Сирия, административно част от мухафаза Дараа. Намира се северно от Дараа. При преброяването от 2004 г. на Централното статистическо бюро (CBS), Джасим има население от 11 802 души.[1]
Градът е и административен център на нахия Габагиб, която се състои от тринадесет села с общо население от 45 793 души.
История
[редактиране | редактиране на кода]Аюбидски период
[редактиране | редактиране на кода]На 16 януари 1192 г. достига до Ерусалим новината, че Алам ал-Дин Сулейман, емир на айюбидския генерал Саладин, е починал в Габагиб на път за Алепо.[2] По-късно, в началото на 13-ти век, градът е посетен от сирийския географ Якут ал-Хамауи, който отбелязва, че това е „село в по-близките области на Хауран, на 6 левги от Дамаск.“[3]
Османски период
[редактиране | редактиране на кода]През 1596 г. Габагиб се появява в османските дефтери като част от нахията (подрайон) на Бани Килаб в Када на Хауран. Има изцяло мюсюлманско население от 6 домакинства и 5 ергени. Селяните плащат данък от 25% върху различни селскостопански продукти, включително пшеница, ечемик, летни култури, кози и/или кошери; общо 2000 акчета.[4]
През 1838 г. Габагиб е отбелязан като мюсюлманско село, разположено в "Нукра, северно от Ал-Шейх Маскин".[5]
В средата на 19-ти век е малко село със сгради, изградени от черен базалтов камък.[6] Градът, разположен по пътя на керваните за хадж между Дамаск и Мека, служи като междинна спирка за почивка между Хан Даннун и ал-Санамайн. В града е построена кула по заповед на османския султан Селим I.[7] По-късно става гара на линията Дамаск-Дараа на железопътната линия Хеджаз.[8] По време на Сирийско-ливанската операция през Втората световна война Габагиб служи като щаб на Свободните френски сили в Южна Сирия. Градът е наречен "Рубарб" от британските войници, които намират името за твърде трудно за произнасяне.[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ General Census of Population and Housing 2004. Syria Central Bureau of Statistics (CBS). Daraa Governorate.
- ↑ Ibn al-Athir, 2007, p. 395
- ↑ Le Strange, 1890, p. 441.
- ↑ Hütteroth and Abdulfattah, 1977, p. 210
- ↑ Robinson and Smith, 1841, vol 3, 2nd appendix, p. 151
- ↑ Beke, 1862, p. 87
- ↑ Newbold, 1846, p. 337
- ↑ Masterman, 1897, p. 200.
- ↑ Smith, 2009, p. 228.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Charles Tilstone Beke, C.T. Notes on an Excursion to Harrān, in Padan-Aram, and Thence over Mount Gilead and the Jordan, to Shechem // Journal of the Royal Geographical Society of London 32. Wiley-Blackwell, 1862. DOI:10.2307/1798402. с. 76–100.
- Ewing, William. Arab and Druze at home. T. C. & E. C. Jack, 1907.
- Hütteroth, W.-D., Abdulfattah, K. Historical Geography of Palestine, Transjordan and Southern Syria in the Late 16th Century. Erlanger Geographische Arbeiten, Sonderband 5. Erlangen, Germany: Vorstand der Fränkischen Geographischen Gesellschaft, 1977. ISBN 3-920405-41-2.
- Ibn al-Athīr. The Chronicle of Ibn Al-Athīr for the Crusading Period from Al-Kāmil Fīʼl-taʼrīkh: The years 541–589. Ashgate Publishing, Ltd., 2007. ISBN 9780754640783.
- Le Strange, G. Palestine Under the Moslems: A Description of Syria and the Holy Land from A.D. 650 to 1500. Committee of the Palestine Exploration Fund, 1890.
- Masterman, E.W.G. The Damascus Railways // Quarterly Statement - Palestine Exploration Fund 29 (3). 1897. DOI:10.1179/peq.1897.29.3.198. с. 198–200.
- Newbold, Captain. On the Site of Ashtaroth // Journal of the Royal Geographical Society of London 16. Wiley-Blackwell, 1846. DOI:10.2307/1798240. с. 331–338.
- Robinson, E., Smith, E. Biblical Researches in Palestine, Mount Sinai and Arabia Petraea: A Journal of Travels in the year 1838. Т. 3. Boston, Crocker & Brewster, 1841.
- Smith, Colin. England's last war against France: fighting Vichy 1940-1942. Weidenfeld & Nicolson, 2009. ISBN 9780297852186.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ghabaghib в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |