Външнотърговска политика
Външнотърговската политика е съставна част от външноикономическата политика на държава или на икономически съюз на държави.
Включва мерки и мероприятия за регулиране на външнотърговските отношения на страната[1] или на съюза (главно в митническата, валутната, данъчната, кредитната, транспортната политика[2]), както и пряка намеса в тях.
Държавата установява правила във външната търговия, на които се подчиняват резидентите (износители и вносители) в страната и свързаните с тях нерезиденти (партньори и контрагенти) в чужбина.
Средства
[редактиране | редактиране на кода]Държавната политика във външната търговия се провежда посредством:
- регулиране – чрез правни, икономически и административни мерки като:
- нормативни актове – двустранни и международни търговски договори, митнически тарифи, закони и др.,
- икономически средства – мита, данъци, субсидии, кредити, гаранции, факторинг и др.
- административни мерки – нетарифни мерки, лицензии (разрешения) за сделки и др.;
- пряка намеса – търговски представителства и съдействие в чужбина, пряка търговия и др.
Видове
[редактиране | редактиране на кода]По своите цели се открояват исторически 2 противоположни вида външнотърговска политика:
- политика на протекционизъм – в защита на местната икономика (като поощрява износа, ограничава вноса), и
- политика на свободна търговия – без никакви мерки за поощрение и ограничение.
В относително „чист вид“ могат да се наблюдават в докапиталистически епохи. В съвременни условия държавите водят външнотърговска политика, представляваща съчетание от тези противоположности, оптимизируемо в зависимост от нуждите.
Според областите на приложение външнотърговска политика може бъде: импортна (вносна) и експортна (износна).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Външнотърговска политика“, в „Енциклопедичен наръчник по външна търговия“, в 2 тома, тираж 4000, под общ. ред. на ст.н.с. Пенко Пенков, издание на Министерството на външната търговия, София, 1976, т. 1, стр. 186 – 187
- ↑ проф. Каракашева, Лилия и др. „Международен бизнес“. София, ИК „Призма“, 1999. с. 61 – 62.