Нетарифни мерки

Нетарифните мерки, познати още като нетарифни бариери, според Постановлението на Министерския съвет на Република България за приемане на Митническата тарифа на страната, са:

тарифни суспендирания
тарифни квоти
тарифни преференции (включително квоти и тавани)
обща система за преференции, прилагана към развиващите се страни
антидъмпингови и изравнителни мита
изравнителни такси
селскостопански компоненти
единични стойности
референтни и минимални цени
забрани по вноса
ограничение по вноса
проследяване след вноса
допълнителни търговски механизми
забрани по износа
ограничения по износа
проследяване след износа
възстановявания след износ

След 2007 г. България като членка на ЕС приема и прилага Общата митническа тарифа на съюза.^[1] В рамките на Световната търговска организация (www.wto.org) към изброените по-горе нетарифни мерки, като нетарифни пречки пред търговията или нетарифни бариери се считат и мерките, които имат по-широко поле на приложимост, или са въведени с по-висока от необходимото степен на сигурност:

санитарни и фитосанитарни изисквания;
технически регламенти, стандарти, спецификации и други изисквания, свързани с изправността, безопасността на стоките и тяхната експлоатация;
всички данъци, тарифи и такси;
всички нормативни актове, свързани със защита на правата върху интелектуалната собственост.