Възнесение Господне (Крушево, Сярско)
| „Възнесение Господне“ Αναλήψεως | |
 | |
 Местоположение в Крушево | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Крушево |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Валовищка |
| Тип на сградата | скална църква |
| Изграждане | средновековие |
| Статут | периодично действащ храм |
„Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ (на гръцки: Αναλήψεως Αχλαδοχωρίου) е средновековна православна скална църква, разположена североизточно от село Крушево (Ахладохори), Егейска Македония, Гърция, част от Валовищката епархия.
Църквата се намира в пещерата Капе, скътана в южните склонове на планината Алиботуш. В нея са запазени стенописи от късновизантийския период.[1] Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иноверците. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.[2] Храмът „Свети Спас“ е описан образно от поета Пейо Яворов в „Хайдушки копнения“.[3] За него през 1916 година историка-фолклорист Антон Попстоилов пише:
| „ | На север от „Градище“, в дъното на пещерна клисура има пещера под име „Капè”, в която има пещерна черквица „Св. Спас“, на границата между районите на селата Кърчово и Крушово. Тая черквица е много интересна, защото има остатъци от стара иконопис със славянски надписи. Иконописта и надписите са много повредени, защото върху тях има втора мазилка и иконопис от 1855 г.[4] | “ |
В 1992 година църквата е обявена за защитен паметник на културата.[1]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Εκκλησίες και ξωκλήσια // Αχλαδοχώρι Σιντικής Σερρών. Посетен на 27 октомври 2014.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ37/29346/521/2-7-1992 - ΦΕΚ 472/Β/22-7-1992 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-31. Посетен на 27 октомври 2014.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 25-26.
- ↑ Яворов, Пейо. „Хайдушки копнения“.
- ↑ Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 313.
