Възгаш
| Възгаш Uzgaç | |
| — село — | |
  Възгаш  Възгаш | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 145 m |
| Население | 211 души (2000) |
| Пощенски код | 22000 |
Възгаш, още Възгач или Возгач (на турски: Uzgaç, Узгач), е село в Източна Тракия, Турция, околия Одрин, вилает Одрин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира северозападно от Одрин близо до границата с България.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Възгаш е българско село в Одринска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Възгаш (Vazgach) е село в Нахия Юскюдар на Одринска каза с 28 домакинства и 140 жители българи.[1]
До 1912 година жителите на Възгаш обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 42 български екзархийски семейства или 211 души.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Възгаш е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Възгаш се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Възгаш
Никола Петров (1875 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 сярска дружина[5]
- Починали във Възгаш
- Георги Угърчинов Ботев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Балканската война на 16 октомври 1912 година[6]
- Йото Найденов Дочев, български военен деец, старши подофицер, загинал през Балканската война на 16 октомври 1912 година[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 18-19.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563 и 835.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 116
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 187