Направо към съдържанието

Войчех Ярузелски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Войчех Ярузелски
Wojciech Witold Jaruzelski
полски политик и офицер
Роден
Починал
25 май 2014 г. (90 г.)
ПогребанВоенно гробище в Повонзки, Варшава, Полша

Учил вАкадемия на Генералния щаб
Политика
Професияофицер
ПартияПолска обединена работническа партия[1]
Премиер
11 февруари 1981 – 6 ноември 1985
Председател на Държавния съвет
6 ноември 1985 – 19 юли 1989
Президент
19 юли 1989 – 31 декември 1989
Военна служба
Званиеармейски генерал
Години1943 – 1991
Род войскиСухопътни войски
КомандванияНачалник на Генералния щаб на Полската армия
ВойниВтора световна война
Семейство
СъпругаБарбара Ярузелска (1960 – 25 май 2014)
ДецаМоника Ярузелска

Подпис
Уебсайтwww.wojciech-jaruzelski.pl
Войчех Ярузелски в Общомедия

Во̀йчех Вѝтолд Ярузѐлски, герб Шлеповрон (на полски: Wojciech Witold Jaruzelski) е полски политик и военен армейски генерал. Председател на Държавния съвет от 1985 до 1989 година и президент от 1989 до 1990 година.

Герб „Шлеповрон"

Роден е в Куров, Полша на 6 юли 1923 г. Произхожда от шляхтишко семейство, герб Шлеповрон. През ранните си ученически години се изявява като отличен ученик и е силно религиозен. През 1939 г. семейството му се премества да живее в Литва. През 1940 г. Литва става част от СССР и Ярузелски е интерниран в Сибир, където работи в дърводобива в тайгата и очите му се увреждат.

По време на Втората световна война Ярузелски прави несполучлив опит да се включи в полската армия, формирана в СССР, на генерал Владислав Андерс. Завършва офицерско училище и е изпратен да воюва на фронта в състава на 2-ра пехотна дивизия, където достига до длъжността помощник началник-щаб на полк и участва в най-големите битки на Полската армия.

След края на войната Ярузелски участва като таен агент в борбата срещу нелегалната антикомунистическа опозиция в Полша през периода 1945 – 1947 г. През това време той започва да следва във Висшето пехотно училище и завършва Академията на Генералния щаб.

През периода 1947 – 1957 г. Ярузелски прави бърза офицерска кариера, ставайки най-младият генерал на Полша през 1956 г. Работи като преподавател по тактика и щабна служба, началник на военни училища и пр., а през периода 1957 – 1960 г. е командир на 12-а мотострелкова дивизия в Шчечин.

Снимка на Ярузелски (вдясно) заедно с Фидел Кастро (вляво) от 1972 г.

Неговата политическа кариера започва през 1960 г., когато е назначен за началник на Главното политическо управление на Полската армия, а през 1965 г. става началник на Генералния щаб. От 1968 до 1983 г. Войчех Ярузелски е министър на народната отбрана на Полша. През времето, когато е начело на армията, нейни подразделения взимат участие е потушаването на Пражката пролет (1968) и на работническите бунтове в самата Полша през 1970 г.

Ярузелски постъпва в Полската обединена работническа партия (ПОРП) през 1947 г., от 1964 г. е избран за член на Централния комитет (ЦК) на ПОРП, през 1970 – 1971 г. е кандидат-член на Политбюро, а от 1971 г. до закриването на партията – член на Политбюро на ЦК на ПОРП. На 18 октомври 1981 г. е избран за първи секретар на ЦК на мястото на сваления Едвард Герек.

Гробът на Ярузелски във Варшава

През периода 1961 – 1989 г. Ярузелски е депутат в Сейма на Полша. През 1981 г. е избран за министър-председател, през 1983 г. става главнокомандващ Полската армия, а на 6 ноември 1985 г. е избран от Сейма за председател на Държавния съвет, отказвайки да приеме званието маршал на Полша.

През 80-те години на XX век Ярузелски предприема редица стопански и институционални реформи, в т.ч. включвайки в Държавния съвет представители на опозицията. Той става главният вдъхновител за провеждане на кръгла маса с опозицията, макар да не участва в нейните заседания.

През периода 1990 – 1991 г. е президент на Република Полша. По време на мандата си Ярузелски не се възползва от високите правомощия на президентската институция и проявява разбиране при въвеждането на новите икономически и политически реалности от правителството на Тадеуш Мазовецки.

Името на Ярузелски най-често се свързва с въвеждането на военно положение в Полша на 13 декември 1981 г.

Умира на 25 май 2014 г. във Варшава.[2]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. www.britannica.com
  2. www.nytimes.com (посетен на 17.06.2014 г.)
Хенрик Яблонски Председател на Държавния съвет (1985 – 1989)
Президент на Полша (1989 – 1990) Лех Валенса
Юзеф Пинковски Министър-председател на Полската народна република (1981 – 1985) Збигнев Меснер
Мариан Спихалски Министър на отбраната (1968 – 1983) Фльориан Шивицки
Йежи Борджиловски Началник на Генералния щаб на Полската армия (1965 – 1968) Болеслав Хоха
Станислав Каня Първи секретар на Централния комитет на ПОРП (1981 – 1989) Мечислав Раковски