Войчех Ярузелски
Войчех Ярузелски Wojciech Witold Jaruzelski | |
полски политик и офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Военно гробище в Повонзки, Варшава, Полша |
Учил в | Академия на Генералния щаб |
Политика | |
Професия | офицер |
Партия | Полска обединена работническа партия[1] |
Премиер | |
11 февруари 1981 – 6 ноември 1985 | |
Председател на Държавния съвет | |
6 ноември 1985 – 19 юли 1989 | |
Президент | |
19 юли 1989 – 31 декември 1989 | |
Военна служба | |
Звание | армейски генерал |
Години | 1943 – 1991 |
Род войски | Сухопътни войски |
Командвания | Началник на Генералния щаб на Полската армия |
Войни | Втора световна война |
Семейство | |
Съпруга | Барбара Ярузелска (1960 – 25 май 2014) |
Деца | Моника Ярузелска |
Подпис | |
Уебсайт | www.wojciech-jaruzelski.pl |
Войчех Ярузелски в Общомедия |
Во̀йчех Вѝтолд Ярузѐлски, герб Шлеповрон (на полски: Wojciech Witold Jaruzelski) е полски политик и военен армейски генерал. Председател на Държавния съвет от 1985 до 1989 година и президент от 1989 до 1990 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Куров, Полша на 6 юли 1923 г. Произхожда от шляхтишко семейство, герб Шлеповрон. През ранните си ученически години се изявява като отличен ученик и е силно религиозен. През 1939 г. семейството му се премества да живее в Литва. През 1940 г. Литва става част от СССР и Ярузелски е интерниран в Сибир, където работи в дърводобива в тайгата и очите му се увреждат.
По време на Втората световна война Ярузелски прави несполучлив опит да се включи в полската армия, формирана в СССР, на генерал Владислав Андерс. Завършва офицерско училище и е изпратен да воюва на фронта в състава на 2-ра пехотна дивизия, където достига до длъжността помощник началник-щаб на полк и участва в най-големите битки на Полската армия.
След края на войната Ярузелски участва като таен агент в борбата срещу нелегалната антикомунистическа опозиция в Полша през периода 1945 – 1947 г. През това време той започва да следва във Висшето пехотно училище и завършва Академията на Генералния щаб.
През периода 1947 – 1957 г. Ярузелски прави бърза офицерска кариера, ставайки най-младият генерал на Полша през 1956 г. Работи като преподавател по тактика и щабна служба, началник на военни училища и пр., а през периода 1957 – 1960 г. е командир на 12-а мотострелкова дивизия в Шчечин.
Неговата политическа кариера започва през 1960 г., когато е назначен за началник на Главното политическо управление на Полската армия, а през 1965 г. става началник на Генералния щаб. От 1968 до 1983 г. Войчех Ярузелски е министър на народната отбрана на Полша. През времето, когато е начело на армията, нейни подразделения взимат участие е потушаването на Пражката пролет (1968) и на работническите бунтове в самата Полша през 1970 г.
Ярузелски постъпва в Полската обединена работническа партия (ПОРП) през 1947 г., от 1964 г. е избран за член на Централния комитет (ЦК) на ПОРП, през 1970 – 1971 г. е кандидат-член на Политбюро, а от 1971 г. до закриването на партията – член на Политбюро на ЦК на ПОРП. На 18 октомври 1981 г. е избран за първи секретар на ЦК на мястото на сваления Едвард Герек.
През периода 1961 – 1989 г. Ярузелски е депутат в Сейма на Полша. През 1981 г. е избран за министър-председател, през 1983 г. става главнокомандващ Полската армия, а на 6 ноември 1985 г. е избран от Сейма за председател на Държавния съвет, отказвайки да приеме званието маршал на Полша.
През 80-те години на XX век Ярузелски предприема редица стопански и институционални реформи, в т.ч. включвайки в Държавния съвет представители на опозицията. Той става главният вдъхновител за провеждане на кръгла маса с опозицията, макар да не участва в нейните заседания.
През периода 1990 – 1991 г. е президент на Република Полша. По време на мандата си Ярузелски не се възползва от високите правомощия на президентската институция и проявява разбиране при въвеждането на новите икономически и политически реалности от правителството на Тадеуш Мазовецки.
Името на Ярузелски най-често се свързва с въвеждането на военно положение в Полша на 13 декември 1981 г.
Умира на 25 май 2014 г. във Варшава.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.britannica.com
- ↑ www.nytimes.com (посетен на 17.06.2014 г.)
Хенрик Яблонски | → | Председател на Държавния съвет (1985 – 1989) | → | – |
– | → | Президент на Полша (1989 – 1990) | → | Лех Валенса |
Юзеф Пинковски | → | Министър-председател на Полската народна република (1981 – 1985) | → | Збигнев Меснер |
Мариан Спихалски | → | Министър на отбраната (1968 – 1983) | → | Фльориан Шивицки |
Йежи Борджиловски | → | Началник на Генералния щаб на Полската армия (1965 – 1968) | → | Болеслав Хоха |
Станислав Каня | → | Първи секретар на Централния комитет на ПОРП (1981 – 1989) | → | Мечислав Раковски |
|
- Полски генерали
- Главнокомандващи на Полските въоръжени сили
- Президенти на Полша
- Председатели на Държавния съвет на Полша
- Министър-председатели на Полша
- Министри на отбраната на Полша
- Полски военни дейци от Втората световна война
- Комунисти
- Първи секретари на ЦК на ПОРП
- Членове на Политбюро на ЦК на ПОРП
- Носители на Ордена на Възраждане на Полша
- Носители на орден „Virtuti Militari“
- Носители на Кръст на храбрите
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на ордена на Почетния легион
- Носители на Ордена на Белия лъв
- Носители на Ордена на Спасителя
- Носители на орден „Знаме на труда“
- Починали във Варшава
- Погребани на Военното гробище в Повонзки