Властимир Николовски
| Властимир Николовски Властимир Николовски | |
| композитор от Република Македония | |
 | |
| Роден |
20 декември 1925 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Властимир Николовски в Общомедия | |
Властимир Николовски (на македонска литературна норма: Властимир Николовски) е виден композитор от Република Македония, един от най-плодотворните в страната.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 20 декември 1925 година в Прилеп, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци.[1] Учи в средното музикално училище в Скопие. След Втората световна война, в 1946 – 1947 година учи композиция в Ленинградската консерватория при Орест Евлахов и в 1948 – 1955 година отново композиция в Белградската музикална академия при Миленко Живкович. В 1961 година става преподавател в катедрата по музика в Педагогическата академия в Скопие, като същевременно ръководи оперния театър. В 1966 година е избран за пръв ректор на Висшето музикално училище в Скопие. От 1956 до 1961 година е председател на Съюза на композиторите на Македония, а в 1961 – 1966 година на Съюза на композиторите на Югославия.[2] Декан на Факултета за музикално изкуство на Скопския университет. В 1981 година е избран за редовен член на Македонската академия на науките и изкуствата.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода].JPG)
Николовски създава около 140 творби за най-различни състави, като забележителни са неговите вокално-инструментални композиции – ораториуми и кантати, както и неговите оркестърни дела. Най-големите му успехи са в областта на хоровата музика. В ранната си кариера Николовски черпи вдъхновение от народната музика, като в цялата си кариера страни от авангардизма и се придържа към традицията.[1]
Николовски се занимава и с публицистика – автор е на над 30 статии, свързани предимно с музикалното творчество в страната.[1]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- Сердарот. Кантата (1963);
- Оратории: Клименту (1966); Кирилу (1969); Непокор (1979);
- Три симфонии (1957 – 1975);
- Концерт за пиано и оркестър (1978);
- Концерт за виолина и оркестър (1987);
- По патиштата. Вокален цикъл (1969);
- Црнила. За глас и струнен оркестър (1984).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1052. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Музыкальный энциклопедический словарь / Гл. ред. Г. В. Келдыш. – М.: Советская энциклопедия, 1990. – 382 с. – ISBN 5-85270-033-9
- ↑ Богданов-Березовский В. Красота народности // «Советская музыка», 1967, No 1
|
