Направо към съдържанието

Орест Евлахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Орест Александрович Евлахов
Орест Александрович Евлахов
Роден
Починал

Националноструснак
Учил вСанктпетербургска консерватория
Работилкомпозитор
Музикална кариера
Стилбалетна, симфонична, филмова музика
Инструментипиано
ВлиянияДмитрий Шостакович, Николай Римски-Корсаков, Анатолий Лядов
Известни творбибалета „Ивушка“, баладата „Нощният патрул“
НаградиЗаслужил артист на РСФСР

Орест Александрович Евлахов (на руски: Оре́ст Алекса́ндрович Евла́хов) е руски композитор, музикален педагог, професор, заслужил артист на РСФСР (1972).[1] Той е един от най-големите руски преподаватели по композиция през втората половина на 20 век, представител на Петербургската школа.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Орест Александрович Евлахов е роден на 4 (17) януари 1912 г. във Варшава.[2] Брат е на архитекта Ириний (Ириней) Александрович Евлахов (1914 – 1993).[1]

През 1936 г. завършва Първи музикален колеж в Ленинград в класа по композиция на Михаил Юдин.[2] Постъпва в Ленинградската консерватория в класа на Пьотър Рязанов и я завършва през 1941 г. в класа по композиция и инструменталистика на Дмитрий Шостакович.[1][3] През същата година за първи път е изпълнен неговият концерт за пиано и оркестър със солист Мойсей Халфин.[2]

Орест Евлахов е един от малкото композитори, преживели цялата блокада в обсадения Ленинград. Цикълът за пиано „Ленинградска тетрадка“, създаден през 1943 г. при най-трудни условия, се превръща в своеобразна „музикална хроника“, която претворява суровите дни на обсадата и написването ѝ е истински граждански подвиг на композитора.[4] Става известен и чрез баладата „Нощният патрул“, която, подобно на Симфония № 7 на Шостакович, е създадена по време на обсадата на Ленинград.[3]

Орест Александрович Евлахов умира на 15 декември 1973 г. в Ленинград. Погребан е в Ново-Волковското гробище.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на балетите „Ден на чудесата“, съвместно с Михаил Матвеев (1946), „Ивушка“ (1957), написан в традициите на Николай Римски-Корсаков и Анатолий Лядов, „Бронзовата сага“ (1970), три симфонии (1946, 1963, 1967), сюити, концерти за пиано и оркестър (1940), за цигулка и оркестър (1971), произведения за хор, солисти и оркестър, квинтет, соната, сюити, прелюдии и пиеси за пиано.[1] Създава песни и романси за глас и пиано по текстове на Михаил Лермонтов, Николай Язиков, Хайнрих Хайне, Ашот Граши. Освен това пише музика за драматични представления и към филмите „Следи в снега“ (1955), „Редом с нас“ (1957), „Унижените и оскърбените“ (1964).[2][5]

Основни произведения [2][редактиране | редактиране на кода]

  • 1940 – Концерт за пиано и оркестър
  • 1941 – сюита „Концертна“
  • 1943 – баладата „Нощен патрул“ по текст на Генадий Трифонов
  • 1943 – сюита „Ленинградска тетрадка“ – за блокадата на Ленинград
  • 1944 – Вокално-симфоничен цикъл „Ленинград“ за хор, солисти и оркестър
  • 1945 – сюита на фолклорни теми за струнен квартет
  • 1946 – Педагогически пиеси за виолончело и пиано
  • 1946 – балета „Ден на чудесата“, съвместно с Михаил Матвеев
  • 1946 – Симфония № 1
  • 1947 – песни за детски хор по текстове на Александър Прокофиев и Владимир Лифшиц
  • 1949 – сюита „Пионер“
  • 1950 – Вокално-симфоничен цикъл „От искрите“
  • 1955 – сюита от балета „Ивушка“
  • 1957 – балета „Ивушка“
  • 1959 – трио за пиана
  • 1959 – 10 прелюдии
  • 1960 – соната за цигулка и пиано
  • 1963 – Симфония № 2
  • 1964 – квинтет за пиана
  • 1964 – Балада за виолончело и пиано
  • 1967 – Симфония № 3
  • 1968 – 2 пиеси
  • 1969 – соната за пиано
  • 1970 – балета „Бронзовата сага“
  • 1971 – сюита от балета „Бронзовата сага“
  • 1971 – Концерт-поема за цигулка и оркестър

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 1947 г. Орест Евлахов преподава композиция в Ленинградската консерватория, от 1959 г. е професор там и в периода 1960 – 1969 г., както и от 1971 г. е ръководител на Катедрата по композиция. Сред неговите ученици: Сергей Баневич, Валери Гаврилин, Андрей Петров, Сергей Слонимски, Борис Тишченко, Яков Вайсбурд, Герман Окунев, Исаак Шварц, Юрий Юкечев и много други.[1][2](5)

Публикува като рецензент и автор на статии за музика във вестниците „Вечерен Ленинград“, „Известия“, „Съветска култура“, „Правда“, в списание „Съветска музика“ и други. Публикува книгата „Проблеми на образованието на композитора“ (1963) и редица научни и методически трудове.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]