Владимир Левчев
| Владимир Левчев | |
| български поет, писател и журналист | |
 | |
| Роден |
17 октомври 1957 г.
|
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Литература | |
| Период | от 1978 г. |
| Жанрове | стихотворение, разказ, роман, есе |
| Известни творби | „Кой сънува моя живот“ (1984) „София под луната“ (1991) |
| Семейство | |
| Баща | Любомир Левчев |
| Майка | Дора Бонева |
| Деца | Боян |
Владимир Любомиров Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист на „Екогласност“ и преподавател в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Левчев завършва Английската гимназия в София (1976) и изкуствознание във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (1982). Редактор е в издателство „Народна култура“ (1982 – 1989), издател на нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник“ (1991 – 1994). Член е на изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество.
През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Докато се установи като преподавател, работи като хлебар и пощальон. През 1996 г. завършва MFA програма по Творческо писане. Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в подготвителен център към Държавния департамент.
От есента на 2007 г. преподава литература и писане в Американския университет в Благоевград.[1]
Разведен е и има един син – Боян.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Владимир Левчев е автор на 14 стихосбирки и четири романа, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в САЩ. Превеждал е на български стиховете на Елиът, Гинзбърг, Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, както и „Бхагавад гита“. Сътрудничи със статии за политика и култура на вестник „Дневник“ и други периодични издания.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]
На български
- Аритмии (1978)
- 16 стихотворения (1980)
- Някой ден (1983)
- Кой сънува моя живот (1984)
- Цветя, градове и морета (1986)
- Пейзажи на неизвестен майстор. Пловдив: Христо Г. Данов, 1987, 82 с.
- София под луната (1991)
- Раззеленяване на сухото дърво. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993, 78 с.
- Край (1994)
- Черна книга (1997)
- Небесни Балкани (2000)
- Архитектура на промените. Формални стихове (2003)
- Събрани сънища. София: Издателска къща „Орфей“, 2006, 74 с.
- Кой сънува моя живот: 1977 – 2007. Пловдив: Жанет 45, 2007, 240 с. ISBN 978-954-491-371-7[2]
- Любов и смърт (2009) ISBN 978-954-28-0596-0[3]
- Бхакти. София: Български писател, 2010, 64 с. ISBN 978-954-443-840-1
- Черна книга на застрашените видове. Пловдив: Жанет 45, 2011, 48 с. ISBN 978-954-491-714-2[4]
- София (сънища и спомени). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, 78 с. ISBN 978-954-07-3559-7
- Любов на площада. София: Скалино, 2014, 73 с. ISBN 978-619-7043-21-1[5]
- Точно време. София: Ерго, 2015, 68 с. ISBN 978-954-8689-69-4[6]
- Любов на площада. Избрано. Пловдив: Жанет 45, 2017, 164 с. ISBN 978-619-186-369-3
- Марс. София: Да, 2018, 42 с.[7]
- Смъртта и Бог. София: 7 лъча, 2022, 66 с.
- На английски
- Leaves from the Dry Tree. Cross-Cultural Communications, 1996, 48 p. ISBN 978-0-89304-137-3
- Black Book of the Endangered Species. Word Works, 1999, 80 p. ISBN 978-0-915380-42-8
- Heavenly Balkans. Argonne House Press (Argonne Hotel Press poetry chapbook series), 2002, 44 p. ISBN 978-1-887641-76-0
- The Rainbow Mason. Cornerstone Book Publishers, 2005, 72 p. ISBN 978-1-887560-30-6[8]
- The Refugee. Gival Press, 2011, 106 p. ISBN 978-1-928589-57-0[9]
Белетристика
[редактиране | редактиране на кода]- Любовни писма до свободата (1998)
- Крали Марко: Балканският принц. Роман. Пловдив: Жанет 45, 2006, 203 с. ISBN 954-491-295-9[10]
- 2084-та. Роман. Пловдив: Жанет 45, 2009, 208 с. ISBN 978-954-491-502-5[11]
- Човекът и сянката. Роман. София: Сиела, 2012, 222 с. ISBN 978-954-28-1093-3
- Сънувани разкази. Разкази. Пловдив: Жанет 45, 2014, 164 с. ISBN 978-619-186-071-5
- Астероид. Триптих за края на света. Роман. София: Лексикон, 2021, 242 с. ISBN 978-619-220-330-6
Нонфикшън
[редактиране | редактиране на кода]- Литература и морал. Статии, есета, студии (1994)
- Бог е любов в приятелството, традицията и секса. София: Кралица Маб, 2001, 96 с. ISBN 954-533-047-3
- Моят Бог и моите демони. София: Сиела, 2010, 176 с. ISBN 978-954-28-0812-1[12]
- Масонството: митове и факти. София: Ентусиаст, 2011, 144 с. ISBN 978-954-8657-62-4[13]
- Краят на една епоха. Есета. София: Ерго, 2017, 174 с. ISBN 978-619-7392-09-8
- Масонството във Великобритания и САЩ: исторически документи и митове. София: Ентусиаст, 2022, 192 с. ISBN 978-619-164-506-0
Преводи
[редактиране | редактиране на кода]- Алън Гинзбърг. Крила над черната шахта. София: Народна култура, 1983
- Второ преработено издание: Алън Гинзбърг. Вой. София: Колибри, 2009
- Одисеас Елитис. Достойно ест. София: Народна култура, 1987, 101 с.
- Т. С. Елиът. Избрани стихове. София: Народна култура, 1993 ISBN 954-04-0075-9
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Представяне на новите преподаватели в Американския университет в Благоевград, 2007 г.[неработеща препратка]
- ↑ Страница на стихосбирката Кой сънува моя живот: 1977 – 2007 на сайта на издателство Жанет-45
- ↑ Страница на стихосбирката Любов и смърт на сайта на издателство Сиела // Архивиран от оригинала на 2013-02-19. Посетен на 2013-02-19.
- ↑ Страница на стихосбирката Черна книга на застрашените видове на сайта на издателство Жанет-45
- ↑ Петя Хайнрих, „Поезията на Владимир Левчев е от сънища, видения, вятър и Бог...“, рец. в Диаскоп комикс, 16 септември 2014 г.
- ↑ Катя Атанасова, „В бялото поле на свободата“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 29 декември 2015 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в-к „Култура“, бр. 16 (2940), 27 април 2018.
- ↑ Страница на стихосбирката The Rainbow Mason на сайта на издателство Cornerstone Book Publishers
- ↑ Страница на стихосбирката The Refugee на сайта на издателство Gival Press, givalpress.com // Архивиран от оригинала на 2012-11-29. Посетен на 2012-11-29.
- ↑ Страница на романа Крали Марко: Балканският принц на сайта на издателство Жанет-45
- ↑ Страница на романа 2084-та на сайта на издателство Жанет-45
- ↑ Страница на книгата Моят Бог и моите демони на сайта на издателство Сиела, архив на оригинала от 18 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101118215027/http://ciela.bg/?p=book_view&aid=776, посетен на 18 ноември 2010
- ↑ Страница на книгата Масонството: митове и факти на сайта на издателство Enthusiast, архив на оригинала от 15 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131215005458/http://bookstore.enthusiast.bg/product/9/masonstvoto-mitove-i-fakti.html, посетен на 21 юли 2012
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Владимир Левчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Владимир Левчев, в Google Наука
- Владимир Левчев в LiterNet
- Владимир Левчев в електронното списание „Либерален преглед“ Архив на оригинала от 2020-08-03 в Wayback Machine.
- Страница на В. Левчев в електронното списание „Public Republic“ Архив на оригинала от 2015-08-01 в Wayback Machine.
- Блог на Владимир Левчев
- Страница на В. Левчев на сайта на издателство „Жанет-45“
- Владимир Левчев чете от книгата си „Любов и смърт“ за рубриката на списание „Public Republic“ „Лица на глас“
- Интервюта
- „Теб трябва да попитам“, интервю на Марин Бодаков, в-к „Култура“, бр. 19 (2180), 18 май 2001.
|
