Владимир Качановски

Владимир Качановски
руски славист
Роден	1 март 1853 г. Руска империя
Починал	11 април 1901 г. Нежин, Руска империя

Владимир Василиевич Качановски (на руски: Владимир Васильевич Качановский) е руски славист, професор по славянска филология и история в Историко-филологическия институт княз Безбородко. Трудът му „Паметници на българското народно творчество“ дълго време е един от основните източници за изучаване на българския фолклор.

Биография

Роден е на 1 (13) март 1853 година в село Великий Лес, Брестски уезд, Гродненска губерния, в семейството на православен свещеник.

Учи в славяно-руския отдел на Историко-филологическия факултет на Варшавския университет. В трети курс получава златен медал за свое съчинение. Завършва пълния курс с кандидатска степен през 1878 година и е оставен като стипендиант, за да се подготви за професор в катедрата по славянска филология. За да изучава санскритски език е изпратен в Санкт Петербургския университет, където се занимава под ръководството на професор К. А. Косович; посещава и лекции на Владимир Ламански и О. Е. Милър.

След завръщането си от командировката, от 1 януари 1878 година работи като помощник-библиотекар във Варшавския университет, запазвайки титлата кандидат, за да се подготви за професура. От 1 януари 1879 година работи известно време в книгохранилищата на Москва и Московска област. Научните занимания го карат да се откаже от длъжността помощник-библиотекар и на 1 март е уволнен по прошение. През юли същата година Министерството на народното просвещение го изпраща в чужбина първо за една година, а след това за две. Целта на пътуването е да се проучи славянският свят във всичките му отношения; основното внимание се отделя на изучаването на южните славяни, но Качановски посещава също Гърция, Италия и Южна Франция.

По време на пътуването си в България Владимир Качановски съставя обширен и много важен сборник с песни, издаден под заглавие „Паметници на българското народно творчество“ (Памятники болгарского народного творчества), бр. I, СПб., 1882 г., по издание на 2-ро отд. Академия на науките). Освен голям брой песни, авторът дава и кратки бележки за особеностите на езика, описва обичаи, прилага образци на българския език от XVII - XVIII век, събрани пословици и кратък речник. Този труд дълго време е един от основните източници за изучаване на българския фолклор. На 15 февруари 1884 година той пише от Солун на Марин Дринов: „Вие, без съмнение, получавате писмата ми от Македония, в които аз накратко Ви съобщавам за хода на своята работа по събиране на материала за областен български речник. Натрупаният материал е толкова разнороден, че признавам, не ми е лесно да го подредя. Не помня дали по-рано съм Ви съобщил мнението си как може да се излезе от това трудно положение; мисля, че първата част на речника, „българо-руската“, по необходимост трябва да излезе разнообразна по състав. След като първата част бъде обнародвана, ще бъде възможно и с Вашето съгласие да се определи кои думи трябва да бъдат приети в литературния български език, и кои трябва да останат на предишното си място“.

В дубровнишките книгохранилища Качановски насочва вниманието си към произведенията на дубровнишкия драматург Антон-Марин Глегевич. Изследва този писател и съставя магистърската си дисертация „Непубликуваният дубровнишки поет А. М. Глегевич“ (СПб., 1882), в която отбелязва значението му в развитието на драмата сред славяните. Към дисертацията са приложени образци на дубровнишкия език, както и писма и нови документи за културата на Дубровник.

Издържа изпита за магистърска степен по славянска филология в Историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Получава титлата магистър по славянска филология от Варшавския университет на 25 януари 1883 година, а на 9 февруари същата година отново е командирован в чужбина, за да събира материал за български речник. От 16 октомври 1883 година преподава във Варшавския университет.

На 8 февруари 1886 година е утвърден за редовен приват-доцент в Императорския Казански университет в катедрата по славянска филология. От 1 септември 1888 госина е извънреден професор в Нижинския историко-филологически институт княз Безбородко. На 22 март 1896 година е одобрен за ординарен професор в института.

От 1888 до 1896 година издава периодичния сборник „Вестник славянства“.

Умира на 11 (24) април 1901 година в Нежин, Черниговска губерния на Руската империя.

Библиография

• Значение неизданного дубровницкого поэта Антона Глегевича : Дубровницкие отголоски о Петре I Великом : Сообщ. В. В. Качановского : Чит. в заседании О-ва любителей древней письменности 28 авг. 1881 г. – СПб.: тип. Добродеева, 1881
• Болонская псалтырь (1186 – 1196 г.) и Евангелие Рыльского монастыря (в Болгарском княжестве), конца XII в. или начала XIII в. : Сообщ. В.В. Качановского : Чит. в засед. «О-ва любителей древней письменности» 15 янв. 1882 г. – СПб.: тип. Имп. Акад. наук, 1882
• К вопросу о литературной деятельности болгарского патриарха Евфимия (1375 – 1393) / [Владимир Качановский]. – [Санкт-Петербург]: тип. Ф. Елеонского и К°, [1882]
• Неизданный дубровницкий поэт Антон Марин Глегевич : (Ист.-лит. исслед.) / Владимир Качановский. – Санкт-Петербург: тип. В. С. Балашева, 1882
• К вопросу о литературной деятельности болгарского патриарха Евфимия (1375 – 1393) / [Владимир Качановский]. – [Санкт-Петербург]: Тип. Ф. Елеонского и К°, Ценз. 1882
• Памятники болгарскаго народнаго творчества. Выпускъ І-й. Сборникъ западно-болгарскихъ пъсенъ съ словаремъ / Владимир Качановский. – Сборникъ Отдѣленія Русскаго Языка и Словесности Императорской Академіи Наукъ. Томъ XXX, № 1, 1 – 598. Санктпетербургъ, 1882.
• Об историческом изучении русского языка : [Вступ. лекция прив.-доц. Владимира Качановского] / Владимир Качановский. – Казань: тип. ун-та, 1887
• Александр Сергеевич Пушкин, как воспитатель русского общества / Владимир Качановский. – Казань: тип. ун-та, 1888
• Неизданные грамоты из афонских архивов / Владимир Качановский. – Казань: тип. ун-та, 1888
• Отчёт Общества археологии, истории и этнографии при Имп. Казанском университете…
• Очерк грамматики западно-болгарского наречия по сборнику болгарских песен В. В. Качановского / [Соч.] Н. Тихова. – Казань: тип. ун-та, 1891
• Славянская „Кормчая“ : С прил. 39 грани „О казнех“ по списку 1295 г. и некоторых ст. по спискам XVI – XVII в. / В. В. Качановский. – Санкт-Петербург: тип. Имп. Акад. наук, 1897
• История Сербии с половины XIV до конца XV в. / [Соч.] Проф. В. В. Качановского. Т. 1. – Киев: тип. К. Н. Милевского, 1899
• Из истории сербской литературы / [Соч.] В. В. Качановского. – Киев : тип. П. Барского, 1900

Литература

• Качановский Владимир Васильевич // Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М. : Советская энциклопедия, 1969 – 1978.
• Биографический словарь профессоров и преподавателей Императорского Казанского университета : За сто лет (1804 – 1904) : В 2 ч. / Под ред. заслуж. орд. проф. Н. П. Загоскина. Ч. 1. – С. 100 – 101.

Външни препратки

• Качановски Владимир ВасилиевичАрхив на оригинала от 2017-08-10 в Wayback Machine.
• Биография

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Качановский, Владимир Васильевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​