Владимир Визе
| Владимир Юлиевич Визе Владимир Юльевич Визе | |
| руски океанолог | |
 Владимир Визе по време на експедиция през 1914 г. | |
| Роден |
21 февруари 1886 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 19 февруари 1954 г.
|
| Погребан | Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Санктпетербургски държавен университет Гьотингенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Океанология |
| Работил в | Ленинградски университет |
| Владимир Юлиевич Визе в Общомедия | |
Владимир Юлиевич Визе (на руски: Владимир Юльевич Визе) е руски полярен изследовател, океанолог, член-кореспондент на АН СССР (1933), член на Националното географско дружество на САЩ и Норвежкото географско дружество.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и младежки години (1886 – 1912)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 21 февруари 1886 година в Царско село, (сега град Пушкин) край Санкт Петербург, Русия. След завършване на гимназия отива в Германия, където слуша лекции в университетите в Гьотинген и Хале. През 1910 се връща в Русия, става преподавател във Физико-математическия факултет на Петербургския университет и се отдава на изучаването на Арктика. През лятото на същата година провежда първото си научно пътешествие в Арктика – на Колския п-ов, като извършва маршрутни картирания и събира материали по геологията и етнографията на района.
Арктически експедиции (1912 – 1934)
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1912 – 1934 извършва множество арктически експедиции, като се занимава с физико-географските особености на Арктика.
През 1912 – 1914 в качеството си на географ участва в експедицията на Георгий Яковлевич Седов към Северния полюс на кораба „Свети Фока“. Провежда измервания на дълбочината, определя солеността на водата, наблюдава времето и ветровете. Експедицията не успява да достигне полюса и провежда тежко зимуване на Земя на Франц Йосиф, по време на което провежда физико-географски изследвания на архипелага. Седов решава да продължи пеша към полюса и остава Визе за началник на експедицията, която той завръща успешно в родината след смъртта на Седов.
През 1921 – 1922 възглавява океанографска експедиция в Карско море на кораба „Таймир“.
През 1923 – 1924 взема участие в работата на хидроложкия отряд, който построява първата хидроложка обсерватория на Нова Земя.
През 1928 на ледоразбивача „Малигин“ участва в търсенето на авариралия дирижабъл „Италия“ на Умберто Нобиле на север от Шпицберген. Пръв започва да съставя краткосрочни ледови прогнози, които в скоро време намират широко практическо приложение в полярните плавания.
През 1929 на ледоразбивача „Седов“ посещава архипелага Земя на Франц Йосиф, след това организира първата полярна станция в залива Тикси, недалеч от устието на Лена.
През 1930 на ледоразбивача „Седов“, с началник Ото Юлиевич Шмид, изследва северната част на Карско море. Отново посещава архипелага Земя на Франц Йосиф и оттам експедицията се отправя към Нова Земя. След изследването на част от крайбрежието на Нова Земя, „Седов“ продължава на североизток, където по изчисленията на Визе шест години по-рано, в зависимост от движението на ледове би трябвало да се намира остров. Изчисленията му се потвърждават и по време на плаването са открити няколко острова.
През 1932 – 1933 е заместник началник (началник е отново Ото Шмид) на експедицията на ледоразбивача „Сибиряков“, който преминава от Архангелск до Тихия океан за една навигация, а след това през Йокохама и Суецкия канал на 7 март 1933 се завръща в Мурманск.
От 13 юли до 22 септември 1934 на ледоразбивача „Литке“ с капитан Николай Михайлович Николаев, Визе в качеството си на научен ръководител на експедицията отново без аварии преминава по Северния морски път за една навигация, но този път от изток на запад – от Владивосток до Мурманск.
Научна дейност (1934 – 1954)
[редактиране | редактиране на кода]След приключване на полевите си изследвания през 1934 г., Визе се отдава на кабинетна научна дейност, с която се занимава до края на живота си. Взема активно участие в подготовката и организацията на първата полярна дрейфуваща станция в Северния ледовит океан, проведена през 1937 – 1938, и възглавявана от Иван Дмитриевич Папанин.
За срок от три години Визе написва повече от 150 научни трудове по океанография, метеорология, геофизика, история на изследването на полярните страни и около 320 научнопопулярни статии, рецензии и реферати.
През последните години от живота си се занимава с педагогическа дейност като професор в Ленинградския университет.
Умира на 19 февруари 1954 година в Ленинград на 67-годишна възраст.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носят:
- залив Визе () на Карско море, на източното крайбрежие на Северния остров на Нова земя;
- залив Визе () на Карско море, на източното крайбрежие на Северния остров на Нова земя;
- ледник Визе на остров Грийли в архипелага Земя на Франц Йосиф
- ледник Визе () на Северния остров на Нова земя;
- нос Визе () на западното крайбрежие на Северния остров на Нова земя;
- нос Визе () на Земя Кралица Мери в Антарктида;
- нос Визе на северозападния бряг на остров Болшевик в архипелага Северна земя;
- нос Визе () на северния бряг на остров Брейди в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- остров Визе () в северната част на Карско море;
- научноизследователския кораб „Професор Визе“ (1967).
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Международный полярный год, 2 изд., Л., 1932;
- Основы долгосрочных ледовых прогнозов для арктических морей, М., 1944;
- На „Сибирякове“ и „Литке“ через ледовитые моря. Два исторических плавания 1932 и 1934 гг., М. – Л., 1946;
- Моря Советской Арктики, 3 изд., М. – Л., 1948.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- Аветисов, Г. П., Визе Владимир Юльевич, Имена на карте Арктики.
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 97 – 99.
- История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956.
- Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 302 – 303.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
- Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986, стр. 42 – 43, 46 – 48.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Визе, Владимир Юльевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
