Виолета Масларова
Виолета Масларова | |
българска художничка | |
Родена |
24 октомври 1925 г.
|
---|---|
Починала | |
Националност | България |
Учила в | Национална художествена академия |
Кариера в изкуството | |
Академия | Художествена академия в София |
Учители | проф. Никола Ганушев и проф. Дечко Узунов |
Направление | живопис |
Виолета Христова Масларова е българска художничка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 24 октомври 1925 г. в Бургас. През 1949 година завършва специалност живопис в Националната художествена академия, където нейни преподаватели са проф. Никола Ганушев и проф. Дечко Узунов. Рисува предимно пейзажи и цветя, но също и портрети и фигурални композиции. Смятана е за един от най-добрите български маринисти.[1]
От 1958 г. Масларова взема редовно участие в общите художествени изложби на СБХ, а също и изложби в чужбина: Будапеща, Прага и др. Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия и художествените галерии в Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Стражица, Ямбол.
За творчеството си Виолета Масларова е удостоена с орден „Кирил и Методий“ II степен през 1970 г. и I степен през 1975 г.[2] През 1999 г. получава наградата на община Бургас за художник на годината. През 2000 г. става Почетен гражданин на Бургас. През 2004 г. получава първа награда за живопис на националното биенале „Приятели на морето“.[3]
Масларова умира около 5 юли 2006 г. на 80-годишна възраст. През 2007 г. книга за живота и творчеството ѝ пише изкуствоведката Пенка Седларска, директор на Бургаската художествена галерия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Виолета Масларова е най-добрият маринист в конкурса „Приятели на морето“, Словото, 10 август 2004 г.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.
- ↑ Анонси за изложби, сайт на Регионална библиотека „П. К. Яворов“ – Бургас.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Анонс за смъртта на Виолета Масларова, Словото, 8 юли 2006
- Картини на Виолета Масларова: „Бели мрежи“, „Рибари“, „Люляци“ Архив на оригинала от 2016-03-08 в Wayback Machine.
|