Направо към съдържанието

Вилхелм Бургдорф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вилхелм Бургдорф
германски генерал

ЗваниеГенерал от пехотата
Години на служба1914 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Командвания529 пехотен полк
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
2 май 1945 г. (50 г.)
Подпис
Вилхелм Бургдорф в Общомедия

Вилхелм Бургдорф (на немски: Wilhelm Burgdorf) (1895 – 1945) е немски офицер, генерал от пехотата от времето на Втората световна война.

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

Бургдорф се присъединява към имперската армия след избухването на Първата световна война, в чин кадет от 12 гренадирски полк.

Междувоенен период

[редактиране | редактиране на кода]

След войната служи за Райхсвера, в чин хауптман. От 1927 г. е тактически инспектор, с ранг майор в Дрезденската военна академия. Като такъв е назначен по-късно за адютант на щаба на 4-ти корпус, а година след това издигнат и до ранг подполковник и командващ на 529 пехотен полк.[1]

Втора световна война (1939 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

От 1942 г. е заместник-началник на отдел „Персонал“, а към средата на 1944 г. и началник на отдела „Персонал“. Заема този пост до смъртта си през 1945 г.

Аферата покрай Ервин Ромел

[редактиране | редактиране на кода]

От октомври 1944 г. Бургдорф служи като главен адютант на Адолф Хитлер.[2] Като част от тази функция, той изиграва ключова роля в смъртта на фелдмаршала Ервин Ромел (замесен като една периферна фигура в заговора от 20 юли), по-рано. Дни след него, фюрерът осъзнава, че да мъмри най-популярния генерал в Германия пред Народния съд (основан лично от него), би предизвикало голям скандал в цялата държава, затова изисква незабавното налагане на маневри по спасяването на имиджа.[3] С маневри той имал предвид смърт.

Вследствие, на 14 октомври Бургдорф заедно с Ернст Майсел са изпратени в седалището на Ромел във Франция. Инструктирани от фелдмаршал Кайтел, те трябва да предложат на Пустината лисица шанса да избира между съд с последствия за семейството му или самоубийство.[4] В отговор, Ромел без да се замисли гони Бургдорф и Майсел, а 10 минути по-късно семейството му получава телефонно известие, което гласи, че той е починал.

Берлин и Фюрербюнкера (последни дни)

[редактиране | редактиране на кода]

На 28 април година след това става ясно, и че Хайнрих Химлер се опитва да преговаря за прибързана капитулация със съюзниците чрез граф Фолк Бернадот. Това, разбира се, кара Бургдорф да се присъедини към основания от Хитлер Военен трибунал, а фюрерът, вбесен от предателството на предания си райхсфюрер, да нареди на подчинените си да изправят пред Военния трибунал адютанта на Химлер – Херман Фегелайн. За председател на гореспоменатия трибунал, в който освен Бургдорф членуват генерал Йохан Ратенхубер и Ханс Кребс, е назначен Вилхелм Монке.

Ден след това Бургдорф, Кребс, Гьобелс и Борман свидетелстват и подписват политическото завещание на Хитлер.

Между 1 и 2 май, след самоубийството на фюрера и Гьобелс, Бургдорф и колегата му, началник на генералния-щаб Кребс, също се самоубиват.

Използвана литература

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Anton Joachimstaler. The last days of Hitler: the legends, the evidence, the truth. Arms & Armour Press, 1999. ISBN 1-86019-902-X.
  2. Lehrer, Steven. The Reich Chancellery and Führerbunker Complex. An Illustrated History of the Seat of the Nazi Regime. McFarland. Jefferson. NC. 2006. p. 96.
  3. Вилхелм Кайтел, свидетел в Нюрнбергските процеси
  4. Манфред Ромел, свидетел в Нюрнбергските процеси