Вилма Еспин
| Вилма Еспин | |
 | |
| Лична информация | |
|---|---|
| Родена | |
| Починала |
Хавана, Куба |
| Погребана | Куба |
| Националност |  Куба |
| Родства | Раул Кастро (съпруг) |
| Деца | 4 |
| Полит. партия | Кубинска комунистическа партия |
| Образование | Масачузетски технологичен институт |
| Професия | инженер |
| Вилма Еспин в Общомедия | |
Вилма Еспин (на испански: Vilma Espín) е кубинска революционерка, феминистка и инженер-химик.
Тя е омъжена за Раул Кастро, бивши кубински президент, който е брат на Фидел Кастро. Еспин има 4 деца (Дебора, Мариела, Нилса и Алехандро Кастро Еспин) и 7 внучета. Дъщеря ѝ Мариела Кастро понастоящем оглавява кубинския Национален център за сексуално образование, а синът ѝ Алехандро Кастро Еспин е полковник в Министерството на вътрешните работи.
Ранен живот
[редактиране | редактиране на кода]Вилма Еспин е родена на 7 април 1930 г. в Сантяго де Куба, дъщеря на богат кубински адвокат Хосе Еспин и съпругата му Маргарита Хилой.[1] Тя има четири братя и сестри: Нилса, Иван, Соня и Хосе.[2] Еспин посещава началното училище Pérez-Peña и изучава балет и пеене в Asociación Pro-Arte Cubano през 40-те години на миналия век.[3] През 1950-те години, тя изучава химическо инженерство в Университета де Ориенте, Сантяго де Куба и извършва следдипломна работа в MIT в Кеймбридж, Масачузетс.
Роля в Кубинската революция
[редактиране | редактиране на кода]
Връщайки се у дома, тя става по-ангажирана с опозицията срещу диктатора Фулхенсио Батиста. Среща с революционния лидер Франк Паис я кара да стане лидер на революционното движение в провинция Ориенте. Еспин среща братята Кастро, които се местят в Мексико след неуспешната им въоръжена атака срещу казармите „Монкада“. Еспин действа като посланик между движението 26 юли в Мексико и Паис в Куба. След това, тя помага на революционерите в планините Сиера Маестра след завръщането на Движението на яхтата Гранма на 26 юли. Тя и Раул се женят на 26 януари 1959 г.[4]
Вилма Еспин е една от най-значимите революционери, предотвратила намесата на правителството на Съединените щати. През 1957 г. генерал Лиман Къркпатрик от ЦРУ е изпратен в Ориенте Куба, за да разбере дали движението на Кастро е свързано с комунизма. Той е изпратен да се срещне с някои от главните финансови поддръжници на революцията в Куба. Най-голямата от тях е фирма, наречена Bacardi Corp. Бащата на Вилма Еспин е основният адвокат на Bacardi Corp. Тя се съгласява да се срещне с генерал Къркпатрик. Попитана за връзките на Фидел Кастро, Раул Кастро и Че Гевара с комунизма, тя отговоря, че тези твърдения са смешни. Тя казва: „Всички тези обвинения са слухове на Батиста“. Тя убеждава генерал Къркпатрик, че няма комунистически връзки, тъй като се съобщава, че се е върнала у дома в подкрепа на Кастро.[5]
Вилма Еспин е откровен поддръжник на равенството между половете в Куба. Включването ѝ в революцията спомага за връщането на половите норми в Куба, а през 1960 г. Еспин става президент на Федерацията на кубинските жени (Federacion de Mujeres Cubanas). Тя се застъпва за грамотността на жените, правото на жените да работят и преподаването на жените на основни умения в областта на здравеопазването и образованието. През 1960 г., когато захарните заводи и захарна тръстика са нападнати в Куба малко преди нахлуването в залива на прасетата, Федерацията на кубинските жени създава Бригадите за спешна медицинска реакция, за да мобилизира жените срещу контрареволюцията.[6] През 1966 г. Кастро прави реч пред нацията, като призовава жените да се присъединят към работната сила. Тъй като жените, които са там, прекарват по-малко време у дома с децата си, Федерацията на кубинските жени създава центрове за грижи за деца на работещи жени.
Роля в кубинското правителство
[редактиране | редактиране на кода]Еспин е президент на Федерацията на кубинските жени от основаването през 1960 г. до смъртта си. Организацията е призната неправителствена организация, която претендира за членство на повече от 3,5 милиона жени. Еспин също е член на Държавния съвет на Куба, както и член на Централния комитет и Политбюро на Кубинската комунистическа партия от 1980 г. до 1991 г.
Еспин често е наричана „Първа дама“ на Куба, поради близките си отношения с двамата Кастро.[7] Тя участва в приемането на Кубинския семеен кодекс от 1975 г., в който се изисква съвместно домакинство между мъж и жена.
През септември 1959 г. Еспин оглавява и кубинската делегация на първия латиноамерикански конгрес за жените и децата в Чили. Тя оглавява и кубинските делегации на конференциите за жените, проведени в Мексико, Копенхаген, Найроби и Пекин.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]
Еспин почива в Хавана на 18 юни 2007 г. след продължително заболяване.[8][9] От 20:00 часа е обявен национален траур на 18 юни до 22:00 часа на 19 юни. Фидел Кастро връчва великолепие за Еспин в деня след смъртта ѝ, хвалейки я за своите добродетели и работа.[8] Тялото ѝ е кремирано и нейните останки са положени в Мавзолея на Франк Пари, Municipio II Frente в провинция Сантяго де Куба, Куба.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Depalma, Anthony. Vilma Espín, Rebel and Wife of Raúl Castro, Dies at 77 // The New York Times. 20 юни 2007. Посетен на 27 януари 2017.
- ↑ Gott 2005, с. 160.
- ↑ Ferrer Gómez Aguilar Ayerra, с. 603.
- ↑ Ferrer Gómez Aguilar Ayerra, с. 604.
- ↑ Vilma Espin Guillois | Cuban revolutionary and women's rights activist // Encyclopædia Britannica. Посетен на 22 ноември 2016.
- ↑ Espín de los Santos, с. 228.
- ↑ Schanche, Don A. Profile: Cuba's 'First Lady'—Her Power Is Real // Los Angeles Times. 15 май 1990. Посетен на 27 януари 2017.
- ↑ а б Ferrer Gómez Aguilar Ayerra, с. 660.
- ↑ Falleció la heroína de la clandestinidad y combatiente destacada del Ejército Rebelde Vilma Espín Guillois // Granma. 18 юни 2007. Архивиран от оригинала. Посетен на 2018-04-23. (на испански)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vilma Espín в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |