Виктор Цой

Виктор Цой Виктор Робертович Цой
руски музикант
1986 г.
Роден	21 юни 1962 г. Ленинград, СССР
Починал	15 август 1990 г. Тукумс, Латвия
Погребан	Богословско гробище, Санкт Петербург, Русия
Етнос	корьо-сарам
Музикална кариера
Стил	рок, ню уейв, постпънк, пънк рок, инди рок
Инструменти	китара, вокал, бас китара
Глас	баритон
Активност	1978 – 1990
Лейбъл	AnTrop, „Мелодия“
Участник в	„Кино“
Семейство
Партньор	Наталия Разлогова
Деца	1
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Виктор Цой в Общомедия

Виктор Робертович Цой (на руски: Виктор Цой; на корейски: 빅토르 초이) е известен съветски рок певец, музикант, актьор и композитор. Вокал и фронтмен на легендарната съветска рок група „Кино̀“. Той е една от най-запомнящите се фигури в рок музиката на СССР. С неговата група са едни от пионерите в пънка и ню уейва в съюза. Едни от най-известните му песни са Звезда по имени Солнце, Группа крови, Безъядерная зона, Троллейбус, В наших глазах, Хотим перемен, Кукушка.

Биография

Пощенска марка с лика на Цой, 1999 година

Роден е през 1962 г. в Ленинград в семейството на инженер от корейски произход и учителка по физическо възпитание. Започва да учи в училището, където майка му е преподавател по физкултура. Заедно с нея сменя 3 училища. По-късно постъпва в художественото училище „В. Серов“, но е изключен поради слаба успеваемост. Там основава и първата си група „Палата №6“. Вокал на формацията е Максим Пашков. Групата издава един албум, озаглавен „Слонолуние“. Записите по него са направени в дома на Пашков. Цой завършва СГПТУ-61 със специалност дърворезба.

В края на 70-те години се запознава с Алексей Рибин и двамата създават групата „Гарин и гиперболоиды“, където Цой е бас китарист. Скоро барабанистът на групата Олег Валинский е повикан в армията и формацията сменя името си на „Кино“. През пролетта на 1982 г. под ръководството на Борис Гребеншиков записват дебютния си албум „45“. Музикантите от групата на Гребенщиков „Аквариум“ участват в записите на албума. Тъй като „Кино“ няма барабанист по това време, е използвана дръм машина, а на концертите свири Валерий Кирилов от група „Зоопарк“. Записът получава разпространение и групата изнася няколко концерта в Москва.

През пролетта на 1983 г. Рибин напуска групата, а китарата поема Юрий Каспарян. Двамата с Цой записват демото на албума „Начальник Камчатки“, но звукорежисьорът Алексей Вишня го разпространява на свои познати и така записът под заглавие „46“ се възприема като отделен албум. Есента на същата година Цой е повикан в армията и прекарва месец и половина в психиатрична клиника, за да избегне повиквателната.

Юрий Каспарян и Виктор Цой на концерт в Ленинград, 1986 г.

През май 1984 г. съставът на „Кино̀“ се обновява – Александър Титов поема бас китарата, а постоянен барабанист става Георгий Гуриянов. Албумът „Начальник Камчатки“ е записан в окончателния си вариант, а групата е наградена на втория Ленинградски рок фестивал. През 1985 г. групата отново се изявява успешно на Ленинградския рок фестивал и модернизира звученето си. Така на следващата година излиза албумът „Ночь“, а популярността на Цой расте. През лятото на 1986 г. дебютира в киното с роля във филма „Краят на ваканцията“, сниман в Киев. Впоследствие участва в късометражния филм „Йя-Хха“ и в документалния филм „Рок“. Големият му успех обаче идва с излизането на филма „Асса“, а песента от филма „Перемен“ става един от най-големите хитове на „Кино̀“.

През 1987 г. групата започва записите на „Группа крови“, а междувременно Цой изиграва главната роля във филма „Игла“, за която и получава наградата на актьор на годината в СССР за 1989 г. Част от песните от албума „Группа крови“ са в саундтрака на лентата, а един от хитовете на групата, „Звезда по имени солнце“, е написан по време на снимките на филма. През зимата 1988 г. „Кино“ записват албума „Звезда по имени солнце“, а скоро след това техен продуцент става Юрий Айзеншпис.

В началото на 1989 г. „Кино“ записват албум във Франция под заглавието „Последний герой“, съдържащ нови версии на най-добрите песни на групата. Освен това изнасят концерти в Дания, Италия и САЩ. През октомври 1989 г. за първи път групата гостува в ефира на Централната телевизия, като в програмата „Взгляд“ изпълняват „Песня без слов“ и „Невеселая песня“.

На 15 август 1990 г. Виктор Цой загива в автомобилна катастрофа. Членовете на групата успяват да довършат записите по последния албум на „Кино̀“ – „Черният албум“, който излиза през януари 1991 г. След смъртта на Цой са издадени много компилации с неиздавани преди негови песни.

Памет

На улица „Арбат“ в Москва се намира стена в памет на музиканта. На мястото на отоплителната централа „Камчатка“ в Санкт Петербург, където е работил Цой, функционира рок клуб със същото име.

През 2011 и 2012 г. се провежда фестивалът „КИНО сначала“ в град Судак. В град Окуловка от 2017 до 2019 г. се състои фестивалът „Кинопроби“.

На 21 юли 2019 г. „Металика“ на концерта си в руската столица изпълняват песента на „Кино“ – „Группа крови“.

• 
  Паметник на лобното му място в Латвия
• 
  Паметник в Барнаул до Алтайската държавна педагогическа академия
• 
  Паметник на гарата в Окуловка, Новгородска област

Външни препратки

• Текстове на Виктор Цой в превод на Embec, блог „Превод на руски банди“, 2008
• Текстове на песни на Виктор Цой в превод на Евгени Илиев, електронно списание „Грозни пеликани“
• Текстове на Виктор Цой в превод на Денис Олегов Архив на оригинала от 2018-04-03 в Wayback Machine., електронно списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април 2018
• Руски сайт на група КИНО
• Виктор Цой в Internet Movie Database
• Виктор Цой – биография в сайта Тайна имени на Андрей Кочуров