Видрица (книга)
Тази статия е за сборника на поп Минчо Кънчев. За селото в област Перник вижте Видрица .
| Видрица | |
 | |
| Създаване | XIX век |
|---|---|
| Оригинален език | български език |
| Видрица в Общомедия | |
„Видрица“ е ръкописна книга на българския революционер и общественик от края на XIX век поп Минчо Кънчев. Представлява сборник от житие, родова хроника, мемоари, дневник, пътеписи, записки и кореспонденция.[1] Ръкописът, който се състои от повече от 2200 страници, е една от последните български илюстровани ръкописни книги.[2] Съхранява се в Българския исторически архив в Народната библиотека в София.
Думата „видрица“ означава малка каца, ведро. В тази връзка авторът сам пояснява избора на заглавието по следния начин:
| „ | Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочее, и прочее, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох „Видрица“, защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, войводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочее. | “ |
Книгата представлява ценно пряко свидетелство за епохата на Българското възраждане с историческите данни, които предоставя за хайдутството, за делото на Васил Левски, за Старозагорското въстание и заточенията в Диарбекир. Наред с тях са представени битът, моралът, обичаите и празниците на българите от XIX век.
Първите опити да бъде публикувана част от книгата прави още Христо Ботев, но без успех.[1] Отделни откъси са издадени едва през 1970-те години, а през 1983 година издателство „Български писател“ публикува първата част на книгата в 20000 тираж. Ръкописите са разчетени и обработени от Кирила Възвъзова-Каратеодорова и Тихомир Тихов. Тази първа част обхваща периода от началото на XVIII век до 18 май 1878 година.[3] През 1985 година последва ново фототипно издание също в 20000 тираж. През 1995 година, по повод 160-годишнината от рождението на автора, е издадена и втората част на „Видрица“, но в силно съкратен вид, в тираж 4000 броя. Тази втора част обхваща последните години от живота на Кънчев, от май 1878 до юни 1901 година.[4]
Пълното издание на книгата излиза едва в 2006 година.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Илюстровани страници от книгата
-
-
-
-
-
- Писмо от заточениците в Диарбекир до Христо Тъпчилещов в Цариград
-
Първа страница -
Втора страница -
Трета и последна страница
Адаптации
[редактиране | редактиране на кода]По текстове от „Видрица“ от поп Минчо Кънчев и „Факийско предание“ от Балчо Нейков режисьорът Пламен Марков прави театралната постановка „Сънища наяве“.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедия на българската възрожденска литература, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 1996, ISBN 954-427-251-8.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982.
- ↑ „Видрица“, Книга първа: спомени, записки, кореспонденция, поп Минчо Кънчев, изд. „Български писател“, София, 1983
- ↑ „Видрица“, Книга втора, поп Минчо Кънчев, изд. „Български писател“, София, 1995, ISBN 954-443-117-9
- ↑ Отворената порта на разказа Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., Виолета Дечева, вестник „Култура“, брой 39, 1 ноември 2002.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Видрица“ на сайта
„Моята библиотека“
