Видинско македонско благотворително братство
| Видинско македонско благотворително братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Основана | 1880 година |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Видин, България |
| Езици | български |
Видинското македонско благотворително братство „Гоце Делчев“ е организация на бежанците от областта Македония, установили се във Видин, съществувала от 1880 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]Сред основателите на първото Македонско дружество в града през 1880 година е Анастас Миладинов.[1]
След Първата световна война Светослав Симеонов е председател на Видинското братство.[2] През 1923 година като делегати от Видинското македонско благотворително братство Христо Божков и Илия Дундов са участници в разговорите на Съюза на македонските емигрантски организации за обединението на МФРО с неутралните братства.[3][4]
Дълги години председател на братството е Михаил Петров, а след него и Климент Попнаумов. Освен него в града съществуват секции на Илинденската организация, Женско македонско дружество и Младежко братство „Гоце Делчев“.[5]
На 4 януари 1925 година Васил Маноилов, Александър Филипов, Аврам Ефтимов, Никола Нелчинов и 22 други души основават наново братството. В устава му е записано: „Българите, емигранти и бежанци от Македония, както и техните наследници, без разлика на пол и политически убеждения, се организират в дружество с име Македонско културно благотворително дружество „Гоце Делчев“ - гр. Видин“. В настоятелството му влизат Никола Иванов Нелчинов (председател), Михаил Т. Наков (подпредседател), Марко Христов (подпредседател), Михаил Янов (секретар), Димитър Михов (касиер), Аврам Ефтов (съветник) и Иван Станишев (съветник).[6] На 7 февруари 1926 година е избрано ново настоятелство в състав Константин Пазов (председател), Ив. Станишев и М. Янов (подпредседатели), К. Йосифчев (секретар), Д. Михов (касиер), а Иван Янев и М. Христов са съветници. В контролната комисия влизат Л. Иванов, Ив. Нечев и Ст. Илиев.[7][8]
На 20 март 1932 година за председател на Видинското братство е избран Иван Станишев.[9] През 1933 година броят на македонските бежанци във Видин е както следва: от 232 души 60 са от Дебър и околията, от Кичево и околията са 45, от Прилеп – 14, Охрид и селата – 12 и т.н.[10]
На 12 януари 1936 година е конституирано ново ръководство в състав Климент Попнаумов (председател), Александър Филипов Илиев (подпредседател), Светослав Симеонов Тръпков (секретар), Панталей Христов Карабачев (съветник) и Иван Кръстев Янкулов (съветник). В контролната комисия влизат Апостол Георгиев Дошлаков (председател), Атанас Спиров Петров (секретар) и Мио Стойков Станков (член).[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 36.
- ↑ Светослав Симеонов от с. Върбен, Горна Река, Реканско, Вардарска Македония // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 27 август 2020 г.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 122.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Вълчев, Генади. Македонските българи във Видин. Видин, 2003. ISBN 954-762-011-8. с. 17 – 19.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 499 – 500.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (149). София, СМЕО, 5 март 1926. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (151). София, СМЕО, 19 март 1926. с. 3.
- ↑ Вълчев, Генади. Македонските българи във Видин. Видин, 2003. ISBN 954-762-011-8. с. 18 – 19, 49 – 50.
- ↑ Вълчев, Генади. Македонските българи във Видин. Видин, 2003. ISBN 954-762-011-8. с. 15 – 16.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 500.
