Веселин Джигов
| Веселин Джигов | |
| български певец | |
 | |
| Роден | Феим Джигов
16 ноември 1940 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Етнос | помаци в България[1] |
| Музикална кариера | |
| Стил | българска народна музика |
| Инструменти | вокал, акордеон |
| Глас | баритон |
| Активност | от 1960 г. |
| Участник в | „Виевска фолк група“ |
Веселин Джигов е български народен певец от Родопската фолклорна област.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 ноември 1940 г. в село Кутела, Смолянско. Рожденото му име е Феим Джигов. По-късно приема името Веселин. Наследник на голям певчески род. Още като ученик откъсвал лист от тетрадката си, сгъвал го като акордеон и импровизирал, че свири. По-късно мечтата му се сбъдва – купуват му акордеон. След казармата работи като горски надзирател в курортната местност „Хайдушки поляни“. Там именно става откриването на Веселин Джигов за сцената. Започват да го канят на събори, надпявания, фестивали, тържества и празненства в Смолян и региона. През 1960 г. заедно с Марин Глухов, Златко Сираков и Манчо Глухов сформират Кутелската група. 18 години Кутелската група свири по сватби и събори. През 1969 г. на Роженския събор Джигов изпява песента „Излел е Делю хайдутин“, с която грабва сърцата на многобройната публика. След това участва в Международния фолклорен фестивал в Бургас, гостува в Югославия и ГДР.[2] Заедно със самодейците от читалище „Зора“ от родното си село участва във фестивали и концерти. Записва песни в Радио „София“, в телевизията, прави записи на грамофонни плочи в „Балкантон“. Много от песните в репертоара на Веселин Джигов са авторски. Повече от 20 години той е солист на Виевската фолк група. Там заедно с Росица Пейчева изпяват незабравими песни в дует и се превръщат в запазена марка на групата. Най-известните му изпълнения са на песните „Руфинка болна легнала“, „Черешка род родила“, „Яжте и пийте“, „Оти ми плачеш, бубайко“, „Плачи, горо, плачи“, „Пиленце, пъстро славейче“, „Стани, майчо, откачи“, „Стани, девойко, погледни“ и „Радо, мари Радо“.[3]
Умира на 26 януари 2002 година.
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]Студийни албуми
[редактиране | редактиране на кода]Албуми с Виевската фолк група
[редактиране | редактиране на кода]- 1991 – „Родопски звън 1991“
- 1993 – „Родопски звън 1993“
- 1994 – „Родопски звън 1994“
- 1995 – „Родопски звън 1995“
- 1996 – „Родопски звън 1996“
- 1997 – „Родопски звън 1997“
- 1998 – „Плачи, горо, плачи“
- 2000 – „Родопски звън 2000“
- 2001 – „Родопски звън 2001 и ново настроение“
Дългосвирещи плочи
[редактиране | редактиране на кода]- 1976 – „Василка Станчева“/ „Веселин Джигов“ (Балкантон – ВНА 1860)[4]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- През 1974 г. за активната си дейност в певческото изкуство е награден с орден „Кирил и Методий“ – III степен.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]- По повод 70-годишнината му през 2010 г. в родното му село Кутела са открити барелеф и чешма в негова памет.[3][5]
- През 2011 г. народният певец Николай Славеев посвещава албума си „Плачи, горо“ в памет на Веселин Джигов.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Чапански, Н. Кой кой е в българската народна музика. Хоризонт прес, 2013.
- ↑ www.pomak.eu
- ↑ Обложка на плочата „Василка Станчева“/ „Веселин Джигов“ – ВНА 1860 (1976) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ а б Антон Гърдев, Родопският народен певец Веселин Джигов, filibe.com
- ↑ „Василка Станчева“/ „Веселин Джигов“ – ВНА 1860 (1976) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
- ↑ Чешма потече в памет на Веселин Джигов, smolyandnes.com, 20 ноември 2010 г.
- ↑ Емилия Стоянова, Славеев посвети 10-ия си албум на Веселин Джигов Архив на оригинала от 2017-10-29 в Wayback Machine., signal.bg, 12 юли 2011 г.
