Излел е Дельо хайдутин

Излел е Дельо хайдутин
	Излел е Дельо хайдутин
песен
Издаденa	30-те години на XX век
Стил	българска народна музика
Език	български език
Изпълнители	Надежда Хвойнева; Валя Балканска; Янка Рупкина; Калинка Вълчева; Трио „Румен Родопски“
	Излел е Дельо хайдутин в Общомедия

„Излел е Дельо хайдутин“ е българска народна песен от Родопската фолклорна област. Тя придобива изключителна популярност в България, след като през 1977 г., в изпълнение на певицата Валя Балканска и гайдаря Георги Мусорлиев, е включена в Златната плоча на Вояджър на американските космически апарати „Вояджър 2“ и „Вояджър 1“, като музикално послание от Земята към далечния космос.

История

Песента е записана за пръв път от фолклористи в Златоградско през 30-те години, а през 50-те и 60-те години множество нейни варианти са описани и в Ардинско и Смолянско. Първият звукозапис е направен в Българското радио в изпълнение на Надежда Хвойнева, а след това и на Валя Балканска.^[1]

Изпълнение на песента от Валя Балканска по време на Първия фолклорен събор в Копривщица през 1965 година прави впечатление на американската фолклористка Етел Райм.^[1] През 1968 година Райм, заедно с друг американски фолклорист, Мартин Кьониг, правят в Смолян запис на песента,^[1] изпълнена от Валя Балканска в съпровод на гайдарите Лазар Каневски и Стефан Захманов. Този запис е предложен от Алан Ломакс на комисия, ръководена от Карл Сейгън, която е натоварена да подбере няколко десетки визуални и звукови образци, запис на които да бъде поставен в космическите апарати „Вояджър“.^[1] След едногодишен процес, през 1972 година изпълнението на Валя Балканска е включено в селекцията, описано като „Дельо хайдутин“ – песента на една овчарка“.

През 80-те години вариантът на песента, включен в плочата на „Вояджър“, е силно експониран в българските медии, превръщайки се в стандарт, оказващ влияние върху интерпретацията на родопските песни, а алтернативни варианти на „Излел е Дельо хайдутин“ на практика спират да се изпълняват и записват. По-късните записи – на изпълнители, като Янка Рупкина, Калинка Вълчева, Трио „Румен Родопски“ – до голяма степен се придържат към варианта на Валя Балканска.^[1]

Текст

Първи вариант

Излел е Дельо хайдутин,
хайдутин ян кесаджие,
с Думбовци и с Караджовци.

Заръчал Дельо, поръчал,
дериданскимнем аяне,
айене, кабадалие.
– В селоно имам две лели,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не пучърните,
че га си слезам в селоно,
мночко щат майки да плакнат,
по-мночко, млади нивести.

Втори вариант

Излел е Делю хайдутин,
хайдутин ян кеседжия
с Домбовци и Караджовци.

Зароча Дельо пороча
Дериденските аяне,
айяне, кабадаие:
– Две лели имам в селоно,
да ми ги не потурчите,
да ми ги не почърните,
че кога флезем в селоно,
млого щат майки да плачат,
по-млого млади нивести,
дете ще в корем проплака.

Гюлсюме Делю заръча:
– Варди са, Делю, чувай са,
канят са да та примажат,
деридеренски аяне,
аяне, кабадаие:
сребърен куршум ти леят,
та ще та, Делю, удрият.
– Гюлсюме, любе Гюлсюме,
не са е родил чилякън,
дену ще Деля примаже.

Трети вариант

Изльел йе Дельо хайдутин,
Хайдутин, янкеседжия
В Домбофци и Караджофци.

Заръча Делю, поръча
Даръдерскинем аяне,
Аяне, кабадаие:
- „Две лели имам ф селоно,
Да ми ги не потурчите,
Чи ку ви влезна ф селоно,
Много щът майки поплака,
По-много млади невести,
Ф корем ще дете поплака“.

Гюлсюме Делю думаше:
- „Варди са, Делю, чувай са,
Канят са да та премажат,
Леят ти куршум сребърен“.

Делю Гюлсюми викаше:
-„Гюлсюм, черноко момиче,
Кого е майка хранила
На Деля пушка да пукне
На Деля сабля да махне“?

Библиография

Росица Тодорова, Феноменът „Излел е Дельо хайдутин“ в контекста на традиционната златоградска, родопска и общобългарска фолклорна мелодика, Ето, София, 2005, ISBN: 954-9859-35-5

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 25 – 26.

Външни препратки

Песен за Дельо Войвода (Чепеларе, Асеновградско), Том III: „Хайдушки и исторически песни“, съставител Стефана Стойкова, ЛитерНет
Излел е Дельо Хайдутин. 1965 – Първи Национален събор на българското народно творчество, Копривщица

[пейчева-1] а ^б ^в ^г ^д Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 25 – 26.

[1]