Велко Спанчев
Велко Спанчев | |
български икономист | |
Роден |
1896 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Икономика |

Велко Николов Спанчев е български икономист, политик и общественик, деец на кооперативното движение.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Велко Спанчев е роден в село Стеблево в областта Голо бърдо, днес в Албания. Учи в родното си село, след това в Дебър, а в 1913 година завършва с последния випуск на Солунската българска гимназия. След катастрофалната за България Междусъюзническа война се заселва със семейството си в Тетово, тъй като Стеблево остава в новообразуваната Албания.[1]
След загубата на Първата световна война от България Спанчев емигрира в София и завършва икономика в Софийския университет. Става активен деец на кооперативното движение. При управлението на Народния блок е окръжен управител в Шумен.[1]
След преврата от 19 май 1934 година е интерниран последователно в Търговище, Разлог, Малко Търново, Свети Врач, Петрич.[2] От 1937 до 1941 година редактира вестник „А. Б. В.“.[3]
В началото на 1941 година е изпратен в концентрационния лагер Гонда вода, Асеновградско.[2]
След разгрома на Кралство Югославия от Нацистка Германия и освобождението на Вардарска Македония, през април 1941 година Спанчев заминава за Македония и става член на Централния български акционен комитет, организира популярни банки във всички главни градове, както и местни кооперации и става директор на Скопската популярна банка. В 1943 година издава в Скопие книгата „Стопанският облик на Македония“, посветена на Коце Ципушев.[2] Според Спиро Китинчев към 7 септември 1944 г. е назначен за областен управител на Скопие, но не успява да започне работа поради обявяване на война на Германия от страна на България.[4]
След изтеглянето на българските войски от Македония след Деветосептемврийския преврат през 1944 година Спанчев е отвлечен от Кюстендил от сръбски комунистически партизани при бездействието на българската комунистическа власт и без съд и присъда е убит край Крива паланка, днес в Северна Македония.[5]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Стопанският облик на Македония", Скопие, 1943 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 264.
- ↑ а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 265.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 53.
- ↑ Показания на Спиро Китинчев пред органите на ОЗНА на Македония за дейността му като политически деец и кмет на Скопие". В: „Българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944)“, София, 2011, с.433
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 265-266.
- Български учени от Македония
- Български политици от Македония
- Български политици (1918 – 1945)
- Български икономисти
- Двадесет и седми випуск на Солунската българска мъжка гимназия
- Лагеристи в „Гонда вода“
- Жертви на комунистическия режим в Югославия
- Хора от община Либражд
- Починали в Крива паланка
- Възпитаници на Стопанския факултет на Софийския университет
- Областни управители в България
- Български имигранти от Македония в София
- Дейци на Българските акционни комитети