Велко Кънев

Велко Кънев
български актьор
Роден	31 юли 1948 г. Елхово, Народна република България
Починал	11 декември 2011 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	от 1973 г.
Уебсайт	Страница в IMDb
Велко Кънев в Общомедия

Велко Христов Кънев е български театрален и филмов актьор.

Биография

Велко Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ през 1973 г. в класа на доц. Апостол Карамитев. От 1973 г. до 1976 г. играе в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, след което играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в продължение на 3 сезона (1976 г. – 1979 г.). От 1979 г. е член на трупата на Народен театър „Иван Вазов“.

Велко Кънев е изиграл над 40 роли в театъра. За ролята си на Кръстьо Никифоров от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев получава „Аскеер“ за водеща мъжка роля през 1994 г. През 2007 г. за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан печели 2-ра награда на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ в гр. Санкт Петербург. През 2008 г. е поканен в тв предаване „Царете на комедията“. На 2 октомври същата година е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ 1-ва степен за заслуги в областта на културата и изкуството. На същата дата Велко Кънев отпразнува своята 60-годишнина на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ с премиерата на моноспектакъла „12 разгневени монолога“. От 2010 г. е „Почетен гражданин на Сливен“.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Велко Кънев.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Участва с главни роли във филмите „Оркестър без име“, „Бой последен“, „Матриархат“, „Мъжки времена“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Да обичаш на инат“ и др. Особено популярен става в специално написания за него и останалите главни герои филм на Станислав Стратиев „Оркестър без име“.

Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов създават и групата НЛО, която е един от изразителните сатирици на социализма. Издават няколко грамофонни плочи, които се ползват с голям успех. Проектът им по-късно прераства в телевизионното предаване клуб НЛО.

Член на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци.

Има 2 дъщери с имената Катерина и Марта от съпругата му Дора Кънева.

Умира привечер на 11 декември 2011 година в София на 63-годишна възраст, след тежко и продължително боледуване от рак на гласните струни. Погребан е в Централните софийски гробища.

Награди и отличия

• Заслужил артист (1982).
• Народен артист (1987).
• Орден „Кирил и Методий“ – I степен за заслуги в областта на културата и изкуството (2008).
• „Награда за актьорско майсторство“ за ролята на (д-р Кондов) в пиесата „Милионерът“ на национален преглед на Йовковата драматургия (1975).
• „Втора награда за мъжка роля“ за ролята на (Матей-Нищото) от „Опит за летене“ на национален преглед на българската драма и театър (1979).
• „Първа награда за актьорско майсторство“ на VII национален преглед (1983).
• „Специална награда за филм“ за „Да обичаш на инат“ в лицето на режисьора Николай Волев (Варна, 1986).
• „Наградата за мъжка роля“ на СБФД за ролята на (Радо) от филма „Да обичаш на инат“ (1986).
• „Аскеер за водеща мъжка роля“ на (Кръстьо Никифоров) от пиесата „Великденско вино“ на Константин Илиев (1994).
• „Втора награда за пиеса“ за „Даскал“ от Жан-Пиер Допан на Международния фестивал на моноспектаклите „Монокъл“ (Санкт Петербург, 2007).
• Почетен гражданин на Сливен (2010).

Роли в театъра

Роли на сцената на Народен театър „Иван Вазов“

• Д-р Кондов – „Милионерът“ от Й. Йовков
• Матей Нищото – „Опит за летене“ от Й. Радичков
• Михаил – „Последен срок“ от Валентин Распутин
• Тихол Чушкаров – „Двубой“ от Ив. Вазов
• Алексей – „Оптимистична трагедия“ от Вс. Вишневски
• Джупунов – „Иван Кондарев“ от Е. Станев
• Михалаки Алафрангата – „Под игото“ от Ив. Вазов
• Сусо – „Януари“ от Й. Радичков
• Павел – „Всяка есенна вечер“ от Ив. Пейчев
• Александър Марков – „Празникът“ от Н. Хайтов
• Скалозуб – „От ума си тегли“ от А. С. Грибоедов
• Лопахин – „Вишнева градина“ от А. П. Чехов
• Сганарел – „Дон Жуан“ от Ж. Б. Молиер
• Иванчо Йотата – „Чичовци“ от Ив. Вазов
• Клавдий – „Хамлет“ от У. Шекспир
• Сталин – „Бресткият мир“ от М. Шатров
• Пиер Верховенски – „Бесове“ по Ф. М. Достоевски
• Анастасий – „Сън“ от Ив. Радоев
• Кралят – „Образ и подобие“ от Й. Радичков
• Заседател № 10 – „Дванадесет разгневини мъже“ от Р. Роуз
• Клов – „Краят на играта“ от С. Бекет
• Дон Дъброу – „Американски бизон“ от Д. Мамет
• Остап Бендер – „Великият комбинатор“ по И. Илф и Е. Петров
• Креон – „Антигона“ от Софокъл
• Кръстьо Никифоров – „Великденско вино“ от К. Илиев
• Гоца Герасков – „Суматоха“ от Й. Радичков
• Оберон – „Сън в лятна нощ“ от У. Шекспир
• Иван Селямсъзът – „Чичовци“ от Ив. Вазов
• Газ – „Кухненския асансьор“ от Х. Пинтър
• Паскуале – „Призраци в Неапол“ от Е. де Филипо
• Даскала – „Даскал“ от Ж. П. Допан
• Макс Силвърман – „Гудбай, гудбай...“ от Х. Гарднър
• Велко Кънев в „Дванадесет разгневени монолога“

Телевизионен театър

• „Безумният Журден“ (1982) (от Михаил Булгаков по мотиви на Молиер, реж. Магда Каменова) – Ковел
• „Игра с диаманти“ (1979) (Е. Мане), 2 части – Светкавицата

Кариера като режисьор

Постановки като режисьор на сцената на Народен театър „Иван Вазов“:

• „Дядо Коледа е боклук“ от Жозиан Баласко
• „Омайна нощ“ от Жозиан Баласко
• „Бившата жена на моя живот“ от Жозиан Баласко

През 2008 г. Велко Кънев поставя пиесата Благородният испанец на Съмърсет Моъм в театър Сълза и смях.

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
2011	Миграцията на паламуда			отец Иван (издаден посмъртно)
2010	Още нещо за любовта			арменец, индустриалец (последен филм)
2010	Стъпки в пясъка			митничаря, чичо на Ненчо
2006	Приятелите ме наричат Чичо			Камен (Камбата)
2000	Хайка за вълци	6		поп Енчо
1998	Испанска муха			Джипси
1991	Онова нещо			Господин
1989	Мъже без мустаци	6		следователя Христо Шопов
1989	Под дъгата (тв)			актьор на репетиция – Кралят
1988	Време разделно	2		великият везир
1988	Изложение
1988	Съседката			Григор
1987	Само ти, сърце...			озвучил ролята на Лука
1987	Човек на паважа			Стоименов
1987	13-та годеница на принца			принц Перо, разбойникът
1987	Мечтатели			Спиро Гълъбчев
1987	Петък вечер			Митко Дечев, музикантът
1986	Васко да Гама от село Рупча	6
1986	Да обичаш на инат			Радо Пешев
1985	Тази хубава зряла възраст
1985	Константин Философ	2		александриеца Ангеларий
1985	Маневри на V етаж			Петър Петкин
1984	Нощем с белите коне	6		Илия, бащата на Сашо
1984	Зелените поля... (комедия)			Ортачки
1984	Стената			шофьорът Борчо
1983	Константин Философ	6		александриеца Ангеларий
1983	Бон шанс, инспекторе!			инспектор Тюхчев
1983	Първобитна история (тв)			магазинера
1983	За една тройка			бащата на Владимир
1982	Бяла магия			Андро
1982	Оркестър без име			Велко
1981	Хан Аспарух	3		презвитер Константин, монах
1980	Спилитим и Рашо	20		бедния съсед с кокошката (в 9-а серия)
1980	Илюзия			Тодор Петров
1980	Прозорецът			Светлозар
1980	С поделена любов – („С любовью пополам“)		СССР / България	Петко Тошев
1979	Роялът			Мето Методиев
1978	Всички и никой			сержант Иван Мравов „Мравката“, милиционерът от Разбойна
1978	Светъл пример (тв)			Анто П. Антов
1978	Пантелей			кварталното фанте
1977	Година от понеделници
1977	От другата страна на огледалото			продавачът в магазин
1977	Мъжки времена			Велко
1977	Матриархат			Стойчо, мъжът на Тана
1977	Бой последен			Здравко
1976	Самодивско хоро			Кирил Станков, колоездача
1975	Силна вода			Диме
1975	Неделните мачове			Ники „Барона“
1974	Дубльорът			Божо
1973	...И дойде денят			гласът на Варламката
?	Зимно слънце			Григор

Източници

• Отиде си големият актьор Велко Кънев, Dnevnik.bg, 12 декември 2011

Външни препратки

• Велко Кънев в kino.dir.bg
• ((en)) Велко Кънев в Internet Movie Database
• ((ru)) Велко Кънев в КиноПоиск
• ((ru)) Велко Кънев в Кино-Театр