Велко Дачев
Велко Дачев | |
български революционер | |
Роден |
1844 г.
|
---|---|
Починал | 10 септември 1921 г.
|
Въоръжена борба | |
Участник в | националноосвободителното движение и войни |
Активна дейност | 1866 – 1885 г. |
Прякор | Карловлията |
Велко Дачев Тишев, наричан Карловлията, е български революционер: четник в Четата на Жельо войвода, знаменосец в Четата на Таньо войвода през 1876 година, опълченец в Руско-турската война (1877 – 1878), доброволец в Сръбско-българската война (1885).
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1c/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4.jpg/250px-%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D1%87%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4.jpg)
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1844 г. в сливенското село Ердуванли чифлик, днес Радево. На 19 години тръгва по гурбет като градинар из Влашко.
През 1866 г. попада в четата на Дядо Жельо войвода, а след разпускането ѝ скита по градовете от Оршова до Галац и се установява в Олтеница.
Подготвен и въоръжен от олтенишкия революционен комитет, той се включва в Таньовата чета. Като опитен революционер е определен за знаменосец, какъвто остава с нея до последното ѝ сражение на Керчан баир на 27 май 1876 г. На 5 юни Велко Дачев заловен край Котел, но тъй като не могло да се установи дали е от четниците или от местните въстаници, е откаран в Одринския затвор.
След амнистията Велко Дачев е освободен и отпътува за Кишинев, където е зачислен в Шеста опълченска дружина (1877) и остава с нея до края на избухналата Руско-турска война. След Освобождението Велко Дачев се жени в Чирпан и заедно с брат си се заселват във Вятово, Русенско със семействата си, където са оземлени и получават пенсия като поборници.
През 1885 г. се обявява Сръбско-българската война и заминава като доброволец на фронта. Връща се у дома и се записва в Поборническо-опълченското дружество в Русе през 1898 г.[1]
Избиран два пъти за кмет на Ветово.
Велко Дачев говори турски, влашки и руски език. Оставя 6 наследници и умира във Ветово на 10 септември 1921 г.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|