Величка (Полша)

Величка
Wieliczka
	Величка Wieliczka
— град —
	Замъкът в града
	Величка Величка
Страна	Полша
Войводство	Малополско войводство
Окръг	Велички окръг
Община	Величка
Площ	13,41 km²
Надм. височина	261 m
Население	21 318 души (2014); 1590 души/km²
Кмет	Артур Козьол
Основаване	1123 – 1127
Пощенски код	32 – 020
Телефонен код	(+48) 12
МПС код	KWI
Официален сайт	www.wieliczka.eu
	Величка в Общомедия

Тази статия е за града в Полша. За селото в България вижте Величка.

Величка (на полски: Wieliczka) е град в Южна Полша, Малополско войводство. Административен център е на Велички окръг и на градско-селската Величка община. Заема площ от 13,41 km².^[2]

География

Градът се намира в историческия регион Малополша. Разположен е на около 17 km от Краков.

История

Споменава се за първи път в папски документ от 1125 г. През 1290 г. е обявен за град от Пшемисъл II. При Първата подялба на Полша е присъден на Хабсбургската империя, в чийто състав остава под името Грос Залце (на немски: Groß Salze) до 1918 г.

Население

Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 21 318 души. Гъстотата е 1 590 души/km².^[2]

Солна мина

Основна статия: Солна мина Величка

Обявена за защитена от ЮНЕСКО. След изчерпването на солните източници на повърхността през средата на 13 век, започва търсенето на подземни солни залежи (солни кристали). Първият тунел в мината е прокопан през 1280 г. Оттогава насам шахтите, заедно с природните образувания (подземни езера и проходи), са разширени на обща дължина 300 km на 9 етажа, достигащи 327 m под земята. През 15 век се появяват първите дървени машини, а от 17 век се използват и коне за транспорт на изкопаната сол. Търговията със сол носи на тогавашното кралство до 30% от приходите му. Туристите обикновено се допускат до 130 m под земята.

„Тайната вечеря“ от Леонардо да Винчи, издълбана в солната скала

Много известни личности посещават мината от създаването ѝ, някои от които са Коперник, Гьоте, Хумболт, Менделеев, папа Йоан Павел II.

Галериите ѝ са пълни със скулптури от солни кристали, изработени със завидно майсторство. Поради влажния въздух, който издишват посетителите, много произведения се деформират и оцветяват. Новите вентилационни системи позволяват поне в главните зали изсушване на въздуха. В подземните зали се намират катедрали, параклиси, езера и изложби. Някои зали могат да се наемат за екстравагантно празнуване. Издълбана в гигантски кристал от зелена сол е и дългата 54 m капела на света княгиня Кинга.

В 1918 г. мината се национализира.

През Втората световна война мината се използва за склад на запаси.

От 1993 г. добивът в мината е прекратен и мината става изключително туристически обект.

Солната мина „Величка“ е една от най-старите на планетата. Средногодишната ѝ температура е от 14 до 16 градуса по Целзий. Наситеният със солни изпарения въздух става причина на дълбочина от 135 метра да заработи санаториум за хора с дихателни заболявания.^[3]