Андрихов
Андрихов Andrychów | |
— град — | |
Дворец „Бобровски" | |
Страна | Полша |
---|---|
Войводство | Малополско войводство |
Окръг | Вадовишки окръг |
Община | Андриховска |
Площ | 10,33 km² |
Надм. височина | 333 m |
Население | 21 111 души (2014) 2044 души/km² |
Кмет | Томаш Жак |
Основаване | 1767 1344 |
Пощенски код | 34 – 120 |
Телефонен код | (+48) 33 |
МПС код | KWA |
Официален сайт | www.um.andrychow.pl |
Андрихов в Общомедия |
Андрѝхов или Андрихув (на полски: Andrychów; на немски: Andrichau) е град в Южна Полша, Малополско войводство, Вадовишки окръг. Административен център на градско-селската Андриховска община. Заема площ от 10,33 км2.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът се намира в историческия регион Малополша. Разположен е край двата бряга на река Вепшувка, в северното подножие на планината Андриховски Бескиди, на 30 км източно от Белско-Бяла, на 11 км западно от Вадовице и на 62 км югозападно от Краков.
История
[редактиране | редактиране на кода]За пръв път селището е споменато в писмен източник през 1344 г. под името Хенрихов (Henrychów). През 1767 година Станислав Анквич основава едноименен град в землището на село Андрихов и двете селища съществуват самостоятелно до 1886 г., когато са обединени. В периода (1975 – 1998 г.) Андрихов е част от Белското войводство.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 21 111 души. Гъстотата е 2 044 души/км2.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Родени в града
[редактиране | редактиране на кода]- Станислав Рилко – полски кардинал
- Цезариуш Храпкевич – полски актьор
- Адам Кокошка – полски футболист, национал
- Мариуш Сордил – полски волейболист и треньор
- Тадеуш Шлягор – полски волейболист и треньор
- Станислав Витковски – полски филолог
Градове партньори
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр. 100 (посетен на 9 октомври 2014 г.)
|
|