Вацлав Трунечек
| Вацлав Трунечек Václav Truneček | |
| български просветен деец | |
.jpg) Снимка от 1898 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Вацлав Трунечек в Общомедия | |
Вацлав Трунечек (на чешки: Václav Truneček), известен в България и като Венцеслав,[1] е български просветен деец и общественик от чешки произход.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Трунечек е роден на 20 май 1864 година в Прага, тогава в Австрийската империя, днес в Чехия. От 1882 до 1887 година учи в Пражката художествена академия.[3] В Прага се запознава с Анание Явашов, разградчанин студент, който след завършването на образованието си в 1884 година се жени за сестрата на Вацлав Антонина Трунечекова, пианистка.[2]
След завършването си в 1887 година, Трунечек заминава за Княжество България при сестра си и зет си в Разград, където преподава рисуване в мъжкото класно училище от учебната 1887/1888 година до 1891 година. След това до 1893 година преподава в София.[2] Преподава и в Казанлък.[3]
Заминава за Солун, тогава в Османската империя, привлечен от Българската екзархия. Преподава в българската гимназия в Солун в учебната 1893/1894 година.[1] Напуска Солун на 28 септември 1894 година.[3] Връща се в Разград, където отново преподава[4] в Разградската гимназия до смъртта си. Единствено в учебната 1898/1899 година преподава в Русенската девическа гимназия.[2]
Негови ученици са художниците Никола Ганушев (1889 - 1958), Максим Цанков (1877 - 1965) и скулпторът Димитър Хаджииванов.[5] Трунечек е автор на много портрети и рисунки.[6]
Работи и като художник към артилереийския отдел на Министерството на отбраната на България. В Разград Трунечек се ползва с голямо уважение от местното население. Жени се за българка разградчанка и е активен деец на местното читалище „Развитие“.[3] Когато в 1890 година в Разград е построена нова читалищна сграда по проект на чешкия инженер Ян Буфа, Трунечек изрисува театралната завеса с образа на богинята Аврора, изправена в златна колесница, теглена от бели коне. С едната ръка тя държи поводите, а с другата - голям факел.[5]
Трунечек е сред основателите и активен деец на местното дружество „Делиормански юнак“, на културно дружество „Лес“ и на други местни обществени организации.[6][3]
След травма получава диафрагмален плеврит, от който умира на 11 януари 1902 година в Разград.[7][6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
- ↑ а б в г Пенев, Ангел, Петър Петров. Чужденци - просветни дейци в България. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1988. с. 168.
- ↑ а б в г д Slovanský přehled, 64, Knihtiskárna F. Šimáček, Praha, 1978, str. 194
- ↑ Юбилейна книжка на разградското дружество „Лес“ по случай 25 - годишнината му, печатница Ал.Иванчев, 1926 г., стр. 6.
- ↑ а б Пенев, Ангел, Петър Петров. Чужденци - просветни дейци в България. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1988. с. 169.
- ↑ а б в Пенев, Ангел, Петър Петров. Чужденци - просветни дейци в България. София, Държавно издателство „Народна просвета“, 1988. с. 170.
- ↑ Sborník archivních prací, 49, Ministerstvo vnitra České republiky, 1998, str. 461.
