Ватаца Ласкарис
Ватаца Ласкарис Vatatza Lascaris di Ventimiglia | |
Родена |
1268 г.
|
---|---|
Починала | 1336 г.
|
Погребана | Коимбра, Португалия |
Семейство | |
Род | Ласкарис ди Вентимиля |
Майка | Евдокия Ласкарина Асенина |
Ватаца Ласкарис в Общомедия |
Ватаца Ласкарис де Вентимиля (ок.1268/1272 - 1336) е дъщеря на италианския граф Гулиелмо Пиетро I ди Вентимиля и на принцеса Евдокия Ласкарина Асенина. По майчина линия е правнучка на българския цар Йоан Асен II и на никейския император Теодор II Ласкарис.[1] Носи името на единия от прапрадядовците си император Йоан III Дука Ватаци.
След смъртта на баща ѝ граф Пиетро ди Вентимиля, майка ѝ се установява в Арагон, тъй като графство Вентимиля към този момент вече е зависимо от Генуа. Майка ѝ придобива имоти в Испания и участва активно в политиката като изпълнява и дипломатически мисия от името на арагонския крал Хайме II. Ватаца става придворна дама на кралица Изабела Арагонска и през 1282 г. заминава с нея за Португалия, когато Изабела се омъжва за крал Денис I Португалски.[2] Като доверена приятелка и роднина на кралицата тя е натоварена с обучението на децата ѝ - Афонсу и Констанция, на която впоследствие е и политически съветник, когато Констанция става кралица на Кастилия.[3]
От 1317 Ватаца има собствен малък двор в португалския град Сантяго де Касен, подарен ѝ от крал Денис Португалски, от който управлява своите обширни владения. Умира през 1336 и е погребана в Старата катедрала в Коимбра, която е символ на португалската държавност.[4] Ватаца Ласкарис е единствената жена погребана в тази катедрала и саркофагът ѝ може да се види и днес в левия страничен кораб на храма близо до олтара. Украсен е с двуглави орли, символът на династията на Ласкаридите.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Омъжва се през 1285 или 1288 г. за Мартин Анес де Совероса. Бракът остава бездетен, а съпругът ѝ умира през 1296 г. По-късно се омъжва повторно за Педро де Уриес, от когото има син, също на име Педро де Уриес и Ласкарис де Вентимиля. Синът ѝ е генерал и кралски съветник на Арагон, женен за Тода Мартинес де Риглос, от която има син и дъщеря.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Андраш II | ||||||||||||||||
Ана Мария Арпад | ||||||||||||||||
Гертруда от Мерания | ||||||||||||||||
Елена Асенина | ||||||||||||||||
Иван Асен I | ||||||||||||||||
Иван Асен II | ||||||||||||||||
Елена | ||||||||||||||||
Евдокия Ласкарина Асенина | ||||||||||||||||
Василий Ватаци | ||||||||||||||||
Йоан III Дука Ватаци | ||||||||||||||||
неизвестна | ||||||||||||||||
Теодор II Ласкарис | ||||||||||||||||
Теодор I Ласкарис | ||||||||||||||||
Ирина Ласкарина | ||||||||||||||||
Анна Комнина Ангелина | ||||||||||||||||
Ватаца Ласкарис де Вентимиля | ||||||||||||||||
Гулиелмо II ди Вентимиля | ||||||||||||||||
Гулиелмо Пиетро I ди Вентимиля | ||||||||||||||||
неизвестна | ||||||||||||||||
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Rei, António (2013), Uma Senhora Bizantina nas cortes de Aragão, Portugal e Leão e Castela, Roda da Fortuna - Revista Eletrônica sobre Antiguidade e Medievo, Vol. 2, nº 1, pp. 157-171, ISSN: 2014-7430
- ↑ Tres princesas griegas en la corte de Jaime II de Aragon, Joaquin Miret y Sans, in _Revue hispanique_ 15 (1906)
- ↑ A Byzantine Princess in Portugal (Studies in Memory of David Talbot Rice) Author(s):Michael Maclagan (Maclagan, Michael) Edinburgh Publication 1975~
- ↑ "Vataça: uma dona na vida e na morte" Revista da Faculdade de Letras – História, 3ª série, III (1986), pp. 159–193