Васил Манолов (офицер)

Васил Манолов
български офицер
Звание	майор
Години на служба	1907 г. – 1918 г.
Служи на	България
Род войски	Българска Армия
Военно формирование	33-ти пехотен Свищовски полк
Командвания	2ра дружина от 33-ти пехотен Свищовски полк
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа Световна война
Награди	Германски железен кръст Железен полумесец
Образование	Военен университет
Дата и място на раждане	1888 г. Силистра, Княжество България
Дата и място на смърт	18 септември 1918 г. бастион „Полковник Нейков“, Дойран
Родства	Стефан Манолов (баща) Анастасия Лъскова (майка)

Васил Стефанов Манолов е български офицер (майор) и командир на 2-ра дружина от 33-ти пехотен Свищовски полк.

Биография

Васил Стефанов Манолов е роден през 1888 г. в Силистра в семейството на Стефан Николов Манолов и Анастасия Василева Лъскова. То се премества от Силистра в Свищов след 1891 г. От брака си имат четири деца: двама синове – Васил и Никола, и две дъщери – Радка и Мария. Завършва ВНВУ в София през 1907 г. В кратката му кариера от 11 години воюва за България в три войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война).

Участва в Балканските войни като командир на взвод. В Първата световна война като капитан е командир на рота, а по-късно, вече майор, е командир на 2-ра дружина на 33-ти пехотен Свищовски полк.

Награден е с редица български ордени за храброст, с германски Железен кръст и турски Железен полумесец. Загива на 18 септември в Дойранското сражение, като повежда контраатака от 50 души срещу английските вериги.

За подвига на майор Манолов, д-р Любен Лещов пише:

„

...Тази крайно дръзка и ненадмината по смелостъ контръ-атака – 50 срещу многохиляденъ противникъ, можеше, наистина, само единъ майоръ Маноловъ да поведе. Групата храбреци, водена отъ майоръ Маноловъ и верваща въ неговото безстрашие и непобедимостъ, се хвърли върху противника, който се огъна и се върна назадъ, предъ нейния безпримеренъ вихренъ устремъ. Групата смелчаци достигна на 30 – 40 крачки до окопа на „Съединението” предъ гнездата на минохвъргачките и се хвърля въ страхотна ръкопашна борба, въ която борба пада геройски големия и непобедимъ герой майоръ Маноловъ Василъ, пронизанъ въ сърдцето....

“

Военни звания

• подпоручик (1907 г.)
• поручик (1910 г.)
• капитан (1913 г.)
• майор (1917 г.)
• подполковник (посмъртно 1918 г.)

Външни препракти

РУСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ И БЪЛГАРСКАТА ПАМЕТ – МАЙОР ВАСИЛ МАНОЛОВ – ОЩЕ ЕДИН ЗАБРАВЕН БЪЛГАРСКИ ГЕРОЙ ОТ СВИЩОВ:

https://kolevn38.blog.bg/politika/2017/04/03/ruskite-pametnici-i-bylgarskata-pamet-maior-vasil-manolov-os.1519385

Третият щурм на Дойран:

http://vardarsko.org/index.php?option=com_content&view=article&id=354:-1918&catid=31:general&Itemid=34 Архив на оригинала от 2021-06-10 в Wayback Machine.