Васил Карайовов
| Васил Карайовов | |
| български учител | |
 | |
| Роден |
около 1859 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Робърт колеж |
Васил Карайовов е български просветен деец от Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Карайовов е роден около 1858 – 1860 година в Скопие[2] в семейството на търговеца Кара Йове, водач на българската партия в Скопската епархия.[1] Васил Карайовов завършва мъжкото непълно четирикласно училище в града.[3] През 1876 година въпреки финансовите си трудности Кара Йове изпраща Васил да учи в Роберт колеж в Цариград и го завършва през 1881 година.[1][3] Карайовов е записан като българин.[4]
В периода 1881 – 1882 година е директор на българското училище в Прилеп.[1] В 1881 година участва в опита на Прилепската българска община бъдещата българска гимназия да се отвори в Прилеп, а не в Солун, спрян от Кузман Шапкарев.[5] След това преподава две години в Битоля, една в Пловдивската мъжка гимназия и след това е назначен за учител в Самоковската семинария, където работи до 1890 година.[1]
Поради русофилските настроения на Карайовов, правителството на Стефан Стамболов му предлага да стане директор на българските училища в Тулча или да бъде уволнен, в резултат на което Васил заминава със семейството си за севернодобруджанския град Тулча, Румъния, който по това време е преобладаващо български. Поради политиката, ръководена от Стамболов, румънските власти имат благосклонно отношение към българското просветно дело. Карайовов с доброто си познание на английски и френски и благия си характер е добре приет и при неговото четиригодишно управление основните фактори в обществения живот в града – училището, църквата и румънските власти, са в хармония. Единствените проблеми, които той среща са един-два обиска, направени от румънските власти. Това става след доноси от София, бояща се от нахлувания на чети на офицери-русофили емигрирали в Румъния след неуспешния бунт през 1887. При тези обиски се установява, че Карайовов е лоялен на румънските власти и те престават да го безпокоят.[1]
В 1894 година поради разклатено здраве се завръща в Самоков, който има по-добър климат и отново работи в Семинарията до 1899 година. Умира в София в април 1900 година.[1][6]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Кара Йове | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Карайовов | Васил Карайовов (около 1859 – 1900) | Георги Карайовов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тома Карайовов (1869 – 1950) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Василъ Карайововъ (Черти отъ живота и дейностьта му. Директоръ на Тулчанската българска гимназия) // Родна Добруджа I (3). ноемврий 1936. с. 12.
- ↑ Попов, Жеко, съставител. Северна Добруджа: пътеписни бележки и спомени за българите. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0190-2. с. 80.
- ↑ а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 377.
- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 280.
- ↑ Борбите в Македония и Одринско: 1878 – 1912. София, Български писател, 1981. с. 35.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 304 – 305.
